- Аз да. - Брийз се усмихна. - Аз съм параноична. Наистина обичам да гледам човешки филми и в един от тях видях група добри момчета да бъдат нападнати на път към полицейското управление, докато ескортираха свидетел. Мисля, че лошите могат да гледат същите филми като мен и да откраднат този сюжета. Сега имаме снайперисти на място, за да изстреляме глупостите им, ако се опитат да поставят пътно блокиране.
- Не я плаши, нареди Тру.
Джейни имаше обратна реакция. Тя се засмя, развеселена.
Тру се протегна и сграбчи брадичката й, принуждавайки я да погледне мрачното му изражение. - Това не е смешно.
- Не е - съгласи се тя и въздъхна. - Просто я харесвам.
- И аз те харесвам - весело извика Брийз. - Дръжте се. Може да разклати. Не вземам маршрута, който те очакват. Винаги съм искал да направя това.
Джейни се хвана за бара над главата им. Тру пусна брадичката й, но другата му ръка се стегна около кръста й - той беше предпазният й колан. Джипът излетя бързо и рязко се отклони от пътя и скочи от бордюра. Това едва не я изхвърли от скута на Тру, но той я държеше, когато колелата кацнаха на тревата.
- Караш през парка? - Прокле Джерико.
- Да - Брийз се засмя. - Брилянтно, а? Те ще мислят, че ще използваме пътищата, но ние няма. Нашите хора могат да ни видят от покривите, така че да сме покрити.
- Искаш ли да включиш фаровете? - Джинкс бутна глава между седалките отзад. - Така, че да не удриш дърво. Виждаш ли онова там което е на пътя ни?
Брийз изви рязко кормилото и изпрати джипа надясно, преди да го изправи. - Аз го виждам. Не съм сляпа и не, не няма да влюча фаровете. Хората нямат нашето нощно виждане. Въпросът е да стигнем дотам, без те да знаят къде се намираме. Сега млъкнете и седнете здраво. Аз ще ви закарам преди ...
- Храстите! - Флейм изкрещя.
- Виждам ги. - Брийз завъртя наляво. - Не е ли забавно?
- Не, Тру промърмори, - не е.
- Скучни сте. Брийз се изкикоти. - И да, виждам езерото.- Тя завърти кормилото. Ние не отиваме да плуваме.
Джейни затвори очи и се обърна към Тру, благодарна, че не можеше да види нищо в мрака. Бързият джип се блъскаше и се люлееше по неравния терен, вятърът изстудяваше кожата й, но тя се чувстваше в безопасност въпреки всичко.
- Дръжте се. Оставяме тревата излизаме на пътя, предупреди Брийз.
- Напомни ми да карам следващия път - промърмори Джинкс. - Намали!
- Загуби ли си топките от прежда, коте? - Брийз се засмя. - Това е забавно!
Усещането за летене продължи само секунда или две, преди колелата отново да кацнат върху твърдата настилка. Тру омекоти падането, когато бяха хвърлени назад към седалката. Той изръмжа.
- По дяволите, Брийз. Моята половинка няма нужда да се плаши още повече.
- Не се притесняваш, че ще бъдеш застреляна, нали, Джейни?
- Определено не, съгласи се тя, по-притеснена, че ще участват в автомобилна катастрофа.
- Виждаш ли? - Брийз се засмя. - Знаех, че това ще я разсее. Добре, спираме. Дръжте се!
Тру отново изръмжа и тялото му се напрегна. Колелата изскърцаха в знак на протест, когато джипът спря твърде внезапно.
- Здрави и в добро състояние. - Брийз изключи двигателя.
Джейни отвори очи, когато отмести лицето си от гърдите на Тру и се огледа. Те бяха в добре осветена зона, паркирана близо до бордюра пред едноетажна сграда. Два Нови Вида в униформа стояха с извадени оръжия, но ги прибраха и се намръщиха.
- Ти си заплаха, Брийз, обвини я единия от тях.
- И аз те обичам, тога-момче.
Той изръмжа. - Казах ти да спреш да ме наричаш така!
- Бъди мил или ще отида да кажа здрасти на половинката ти. Бюти ми липсваше, докато вие бяхте в Резервата. Сигурна съм, че бих могла да намеря знаме някъде по пътя и да й кажа колко романтично е да преживея запомнящи се моменти, като ги реконструира и как заснемането му на камера би било страхотно.
- Не би посмяла. Няма да позирам за снимки.
Брийз слезе от превозното средство и изсумтя. - Ще го направиш, ако половинката ти те помоли. Помни това, тога-момче.
Тру вдигна Джейни от джипа и я постави на крака. Тя погледна към него. - За какво говорят?
- Не искам да знам, а ти също не би искала, отговори й. Той стисна ръката й. - Нека влезем вътре, преди да започнат да се бият.
Тя погледна високата жена от Вида, обърната към по-високия мъж от Вида, докато Тру я поведе към сградата. - Може би трябва да останем, за да сме сигурни, че това няма да ескалира в насилие. Той изглежда някак зъл.
Тру се изкикоти. - Те са като брат и сестра. Освен това Брийз може да се справи с всеки мъж в битка и това би било като игра. Чувствайки симпатия към Шадоу. Тя никога не отправя заплахи, освен ако не е готова да го направи.
Джейни гледаше с широко отворени очи, докато друг Нов Вид използваше картата си, за да я прекара през четеца и да вкара кода, за да отвори стоманената врата. Тя беше изумена от размера на сигурността, която използваха. Интериорът беше голяма стая с куп компютри. Вътре работиха още три Нови Вида, един от тях - Луна. Тя се изправи и се усмихна, махайки й.