- Следвайте ме.
- Как се казваш?
Жената изръмжа. - Не искам да водя с вас приятни разговори.
Това я жегна, но Джейни се опита да не позволи това да нарани чувствата й. В крайна сметка тя бе работила на две места, които злоупотребяваха с Нови Видове. Независимо от причината тя да е там, може би ще остане известна неприязън. Това или жената просто не харесваше хората. Тя не настоя за отговори, за да разбере точната причина.
Банята в ъгъла на стаята беше оборудвана с мивка, душ кабина и тоалетна. Тя се изчерви, докато използва последното, като знаеше, че вероятно е протокол медицинската сестра да остане в стаята в случай, че тя припадне или се нуждае от помощ. Сестрата включи водата под душа, наведе се и извади комплект чисти болнични ношници от шкаф под мивката.
- Слагате един с отвора отзад и един с отвора отпред, когато сте готова, за да сте напълно покрита от двете страни.- Жената замълча. -Никой не се радва, че задникът им е изложен в тези неща, след като вече са извън леглото.
- Благодаря ти.- Тя искаше да каже повече, но строгият поглед на лицето на Новия Вид я накара да затвори уста, докато сваляше тънката ношница, след като я развърза отзад.
- Ще остана в случай, че имате нужда от помощ.- Жената положи ръце на кръста си и се облегна на вратата.
Джейни влезе в отворената кабина. Превръзката обхващаше десет сантиметрова секция точно под кръста й. Найлоновата превъзка покриваше всичко, затова тя не се поколеба да стъпи под водата. Затвори очи и въздъхна облекчено, докато топлината я обхвана от главата надолу. Просто да си жив и да можеш да се изкъпиш изглеждаше подарък.
710 й мина през ума, докато стоеше там. Тя мечтаеше да го види отново, опитвайки се да си представи какво тя би казала или какво той би направил, след като открие работата, която тя бе направила, за да помогне на него и хората му да се освободят. Беше прекалено много да иска той да бъде настроен приятелски след това, което бе претърпял. Тя винаги щеше да му напомня за онези адски времена, когато той е бил бит и окован.
Надеждата, че той ще е там и ще иска да говори с нея отново се надигна, но тя я натисна назад. Можеше да е в Хомеланд, но това не означаваше, че той живее там или че нарочно би я потърсил. Можеше да живее в Резервата. Той бе имал огромно влияние върху живота й, но тя просто беше поредната служителка за него. Тя отстъпи назад и посегна към шампоана на рафта, вграден в стената на душа.
- Почистете се добре - окуражи я сестрата.
Джейни я погледна. - Така планирам да направя.
- Наистина миришеш.
Тя трепна и погледна настрани. Усещането за миризма на другата жена би било силно и Новите Видове бяха известни с прямотата си. Тя се надяваше да не е миришела наистина лошо на 710, но да бъде покрита с кръв, нямаше да остане незабелязано. Джейни почисти косата си, след което изми останалата част от тялото си със сапун. Бяха снабдили банята с качествени продукти, доказателство, че не са като стандартните болници.
Топлата вода и липсваше, когато тя я изключи и прие кърпа от жената, която се приближи. - Имам ли нужда от нова превръзка?
- Не. Изглежда найлона я поддържа суха. Просто го потупайте с кърпата.
- Благодаря ти. Знаеш ли кой ще бъде на тази среща, на която отивам?
- Нямам идея.- Сестрата се отдръпна към вратата. - Двама мъже чакат в коридора. Не би искала да станат нетърпеливи да получават търсените отговори.
Джейни кимна, бързайки. Разбира се, че те искат да говорят с мен. Някои от служителите сигурно са избягали, използвайки аварийните изходи. Задължително бе да ги открият, преди да избягат от страната. Тя беше нетърпелива да види някои от тях в затвора. Джим Буут от Корнас не беше толкова ужасен, колкото Дийн Поланитис в Драквууд, но беше близо. И двете изследователски съоръжения бяха партньори на Мерикъл Индъстрис и трябваше да получат достъп до Новите Видове чрез тях, преди да бъдат затворени.
Тънките ношници не правеха много, за да я стоплят, но тя поне беше покрита до средата на прасеца. - Не предполагам, че мога да облека болнична униформа?- Тя погледна с надежда сестрата. - Поне долнището? Чувствам се малко неприлично.
- Това ще свърши работа.- Жената махна с ръка към тялото си. - Повечето от тях са в моя размер или по-големи. Те не биха ти станали. Следвай ме.
- Какво ще кажете за чифт чорапи или дори тези хартиени неща? Краката ми са студени.
Джейни преведе ниското ръмжене като не. Тя въздъхна и напусна банята. Два големи Нови Вида, носещи черни униформи, я поздравиха вътре в стаята до вратата. Това й напомняше на 710, докато поглеждаше белите букви по тените горници. Те не носеха бронежилетки. Тя изучаваше лицата им, разочарована, че той не беше един от тях. Приматът беше красив човек с уникални кафяви очи, червените нюанси в тях бяха очарователни. Леката разлика в носа му и едрата горна част на тялото му й позволиха да предположи, че неговата ДНК може да е смесена с ДНК-то на горила. Тя беше чула, че съществуват, но бяха рядкост. Той беше първият такъв вид, който някога бе виждала.