Джордан не изглеждаше убеден. - Как разбра, че идваме?
Въпросът му я озадачи за няколко секунди. Чудеше се дали агентът, с когото работеше, е нарушил правилата, за да я предупреди. В крайна сметка това нямаше значение. Тя нямаше да лъже НСО.
- Прочетох текста около девет предишната вечер, като ми казаха да се обадя, че съм болна на следващия ден. Той не каза направо защо, но се загатна, че най-накрая Корнас ще бъде нападнат веднага след сутрешната смяна.
Джордан примигна. - Кой ви предупреди?
Тя се намръщи, загрижена, тъй като той вече трябваше да знае тази информация. - Агент Тери Брайс.
- Наистина ли?
Тя кимна. - Можете да му се обадите и да проверите.
- Разбирам.- Джордан се приведе по-наблизо, гледайки дълбоко в очите й. - Кой е агент Тери Брайс?
Джейни го зяпна. - Не познавате агента, който се занимава с този случай? Работя с него от миналата година. Той беше назначен да ми помогне да затворим Драквууд в Ню Мексико и сега Корнас. - Тя се премести на стола си, надничайки около Джордан, за да види 710. - Кажи му. Ти беше там, 710.
Джордан се изправи на крака и едната му ръка стисна брадичката й, грубо поклащайки глава нагоре, докато погледите им не се заключиха. - Никога не се обръщай директно към него. Разбира ли ме? Аз съм този, който се занимава с теб.
- Джордан. - Трей Робъртс пристъпи напред. - Охлади се малко.
- Не се намесвай, скара се човекът. - Получих тази работа, защото ти си твърде мекошав.
- Майната ти.- Трей направи още една крачка по-близо. - Просто не мисля, че подходът ти е правилен. Съмнявам се, че Тим би се съгласил, ако беше тук.
- Бях назначен да проведа разпита й и аз отговарям за това. Спри да се намесваш. - Наведе се още по-близо и хвърли поглед към Джейни. - Искам отговори, госпожо Шивър.
Челюстта я заболя там където ръката на Джордан я бе стиснал. - Разбирам. Моля, пуснете ме. Тя посегна да стисне китките му с двете си ръце в опит да освободи лицето си. Одеялото, което тя държеше около раменете си, се спусна, за да се свлече по облегалката на стола и да падне в скута й.
Онзи, който я заплаши, че ще я накара да пищи, я сграбчи за китките й, като я хвърли назад на мястото й, докато гръбначният й стълб се притисна към металния стол. Тя не го бе видяла и не го бе чула да идва зад нея от тъмнината. Болка я прониза през ранената й страна при резките движения, когато ръцете й бяха задържани зад нея. Те не й поставиха белезници отново, но не бе и нужно с тази негова стегната хватка. Тя завъртя глава и се загледа в него. Униформата с надпис на НСО по него очевидно означаваше, че той е друг член на оперативната група.
- Очите върху мен - настойчиво поиска Джордан. - Не съм настроен за игри, госпожо Шивър. Няма да ги играя.
Тя го погледна объркана. - Аз...
- Това не беше въпрос. Аз съм този които определя закона. Може би не разбирате ситуацията си, така че позволете ми да ви я разесня. - Той се наведе и я погледна. - Задникът ти сега принадлежи на НСО. Нямате адвокат или съдебни заседатели на ваше разположение или някакви законни права. Ще казваш истината на проклетите ми въпроси или ще те накарам да го направиш. Единия начин ще бъде безболезнен, но алтернативата няма да бъде, ако реша, че лъжете. - Той приклекна, стисна отново седалката й отстрани, за да балансира тежестта му, и се приближи до лицето й, докато не изравнят нивото на очите си. - Не ме пука, че имаш гърди. Ти не си по-добра от терориста за мен.
Джейни знаеше, че устата й се отваря. Терорист? Какво по дяволите ставаше? Тя беше твърде зашеметена, за да оформи думи, вероятно така беше по-добре, тъй като човекът, който отправяше заплахи, изглеждаше така, сякаш искаше да я удари.
- Аз харесвам Новите Видове. Някои от тях са най-добрите ми приятели. -Наведе се още по-близо, докато тя можеше да разпознае миризмата на мента в дъха му. - Всеки ден съм готов да умра при спазване на служебните си задължения, за да ги защитя. - Той хвърли поглед към гърдите й с насмешка, преди да задържи погледа си. - Не бих искал нищо по-добро от това да изкормя всички задници, които ги измъчваха и се отнасяха с тях като с лайна. Това ме разгневява и ме кара да виждам в червено. Това означава, че няма да се поколебая да пусна малко кръв, ако не спреш да се ебаваш с мен. Какво, по дяволите, имаше на основния компютър, който ти унищожи? - Той си пое дъх. - Отговори ми.
- Аз исках да предпазя Новите Видове. Наистина има газови разпределители, скрити вътре в пожарните аларми във всички клетки. - Сълзи изпълниха очите й, но тя ги премигна назад. - Нека някой да провери. Ще ги намерят. Не знам каква отрова са използвали, но им кажете да внимават.