Тя го погледна със страх. - Нараняваш ме.
- Жалко, така ли. Отговори на въпроса. Откъде знаеш, че те нямат интимни косми, ако не си насилвала Нови Видове?
- Всички знаеха това. Те също имат кучешки зъби и мозоли по дланите и върховете на пръстите си.
- Можеш да видиш това докато са облечени.
- Периодично работех в центъра за лечение, където държаха някои от ранените Нови Видове. Грижех се за тях и сменях постелките им, когато бяха силно дрогирани. Не съм ги насилвала или съм направил нещо лошо. Не бих била тук, ако бях. Щяха да ме убият.
- Не, ако са били дрогирани.
Тя изтръгна лицето си от хватката му, но мъжът зад нея я държеше неподвижна на стола от раменете надолу. - Те биха ме помирисали, когато се събудеха, ако съм ги докосвала неприлично. Не съм глупава.
Тя се опита да се успокои, но това наистина натисна бутоните й, обвинявайки я в отвратителните неща, които те намекнаха. - Знаеш ли какво бих могла да ти направя в момента, ако бях Нов Вид, а ти си толкова близък до мен?- Тя стисна зъби и пое успокояващо дъх. - Мога да те ухапя с устата си и да ти откъсна устните или да те ударя с челото и да ти счупя костта. Бях толкова близо до тях през цялото време, когато трябваше да взема проби. Никой от тях не ме е наранил, защото те знаеха, че никога няма да ги нараня. Аз им дадох доверието си и те ми отвърнаха със своето в замяна. Те знаеха, че ме е грижа за тях.
Злобно ръмжене закънтя в стаята, което направи невъзможно да се разбере от коя посока идва. Тя обаче разбра бързо, когато Джордан беше изтласкан от пътя й и 710 зае неговото място. Неговите тъмни-махагонови ириси ясно се виждаха под ярката светлина над главата й, когато той се наведе, вперил поглед в нея. Гневните линии около устата му я информираха за лошото му настроение.
- Ти призна, че си работила, за да спечелиш доверието ни за да го използваш срещу нас?
- Нека се справя с това.- Джордан хвана рамото на 710. - Ще се справя с нея.
710 оголи кучешките си зъби и изръмжа. - Отстъпи. Тя е моя.
Джордан го освободи и направи крачка встрани. - Добре.
Джейни се намръщи. - Никога не съм използвала нищо срещу теб.
- Защо си искала да спечелиш доверието ни? Защо ни накара да се чувстваме така, сякаш те е грижа?
- Исках да знаеш, че съм на твоя страна. Не можех да кажа, че съм там за да се опитам да ви освободя. Камери имаше навсякъде и ако някога ти прошепнех този факт, какво щеше да стане, ако в гнева ти се изплъзнеше пред охраната или го кажеше на друг Нов Вид, на който да дадеш надежда? Не бих могла да рискувам. Животът ни беше поставен на риск.
- Трябва да разберем какво е имало на сървара в основният компютър, заяви Джордан. - Съсредоточи се върху това.
- Млъкни, Джордан - отсече 710. - Не се намесвай.- Наведе се по-близо. - Искаш ли да пролееш кръвта ми сега?- Погледът му се насочи към устните й и той отново разкри острите си кучешки зъби. - Имаш ли нужда от напомняне кой има по-лошата захапка?
Това нарани чувствата на Джейни, виждайки горчивината на 710. - Ти ще спечелиш.- Не мислеше обаче, че той би използвал зъбите си върху нея. Можеше да го направи, докато беше окован във вериги в Драквууд, ако поривът му някога се беше появил. - Не искам кръвта ти, 710. Никога не съм я искала.
- Каква беше целта да спечелш доверието ни?
- Казах ти.
- Какво се надяваше Поланитис да спечели? Каква информация се опитвахте да получите от нас? Какъв беше ъгълът ви?
- Няма такъв. Просто исках да имаш надежда и да не се отказваш в онзи ад. Исках това за всички вас. Бих се за теб, независимо дали знаеш или не.
- Има ли резервни файлове на тези, които сте унищожили?
- Не знам.- Тя се настани на мястото си, обезсърчена от липсата му на вяра в нейните думи. - Нямах това ниво на достъп. Изпържих компютъра, за да поддържам Новите Видове живи до пристигането на екипа за бързо реагиране. - Тя надникна в красивите му очи. - Казвам ви истината. Работих с агент Тери Брайс. Трябва да му се обадите и да изясните това. Работих с НСО през цялото това време.
Членът на екипа, който все още държеше китките й, изсумтя. - Госпожо, спрете сега, докато можете. Копаете по-голяма дупка, за да бъдете погребана там.
Тя не си направи труда да го погледне, вместо това се съсредоточи върху 710. Той се изправи на крака и се отдръпна назад. - Поеми, Джордан. Не искам да губя самообладание,а съм на път.
Джейни искаше да се събуди от кошмара, но не беше лош сън. 710 мислеше за нея най-лошото и нямаше значение, че ще бъде оправдана след време. Агент Брайс щеше да чуе за нейния арест и ще се появи, за да оправи нещата. Все още болеше. Членът на екипа отново се наведе пред нея.