Джейни му повярва. Тя не обърна внимание на пулсиращата болка в страната си, която Джордан бе й причинил, втренчена в Трей Робъртс зашеметена.
- Не разбирам. Той имаше значка и знаеше цялата информация, която дадох на НСО. Той имаше номера на телефона ми за еднократна употреба, който купих. Оставих този номер само в съобщение до НСО никой друг го нямаше.
- Исусе Христе - изсумтя Джордан. - Тя ще играе тази игра докрай. Нека да се обадим на Фулър за пикап, преди да изгубя самообладание. Никога в живота си не съм бил жена, но се изкушавам да я направя първа.
- Опитвам се да ти помогна, вярваш или не - прошепна Трей. - Имаме заповед да не ви нараняваме, но не управляваме Фулър. Сключете сделка с нас или те ще ви разпитат. Новите Видове не причиняват вреда на жените, но те не сме толкова предричиви. Просто ще сте номер в затвора.
- Казвам ви истината. Кълна се. -Отчаянието е завладя. - Разбирам, че това което ви казвам няма смисъл ако това което ти каза е истина, но точно така стана. Той каза, че е агент, имаше значка и мислех, че работя за НСО. Исках да освободя тези Нови Видове.
- Мога да я пречупя - изруга Джордан. - Дай ми пет минути насаме с нея.
- В никакъв случаи по дяволите - отговори Трей. - Няма да позволя това да се случи. Вече беше твърде груб с нея. Едно е да отправяш заплахи, за да създадеш чувство за страх, но друго е, да си груб с нея. Всички тук са съгласни с това, ако отделиш секунда, за да погледнеш мръсните погледи, който получаваш.
- Тогава ще се обадя на Фулър за пикап, предупреди Джордан, преди да насочи гневния си поглед към Джейни. - Чао, скъпа. Това са последните приятелски лица, които ще видиш. Предлагам ти да погледнеш дълго и упорито всеки прозорец вътре в микробуса, тъй като той също е последният път, когато ще видиш нещо, без барове, блокиращи изгледа.
- Това не е точно. 710 привлече вниманието й. - Дийн Поланитис е там, така че ще можеш да го виждаш всеки ден. Сигурен съм, че ще се радва да те види, тъй като и двамата ще имате много да наваксвате.
Тази информация беше емоционален удар за Джейни. Дори да чуе името на Дийн Поланитис, накара тялото й да се покрие със студена пот от ужас. Водеха я там, където беше държан. Ще трябва да го види отново. Всички кошмари, безсънните нощи и постоянното безпокойство от възможността той да избяга един ден се забиха силно в нея.
Дийн Поланитис щеше да я убие, независимо какво щеше да му коства. Трябваше да знае, че тя е причината да бъде арестуван и Драквууд. Спомените за онези ужасни неща, които й направиха, предизвикаха пълна паническа атака. Тя се върна отново в онази ужасна лабораторна стая, вързана за носилката, виждайки жестоката му усмивка, докато той гледаше как я инжектират с наркотици. Болката, която изпитваше, сякаш го развесели него и д-р Браск. Той също ще бъде в този затвора.
Джейни не можеше да попречи на паниката да я завладее, разпознавайки знаците, когато започна да се задъхва. Тя се бореше с члена на групата който, държеше китките зад гърба й, без да е грижа дали той ще счупи ръцете й. Просто трябваше да се махне, да намери тъмен ъгъл и да се свие на топка.
- Не! Не!- тя се измъкна, замахвайки с главата си назад.
Глава 4
Тру се обърна настрани, ядосан, че в миналото беше толкова заблуден от Джейни Шивър. Това беше лошо извинение, че по онова време той е бил затворник, най-ниската точка в живота му. Връзката, която той чувстваше към нея, беше лъжа, измама от нейна страна.
Беше студена утеха, че бившите конспиратори ще са държани толкова близо, но и толкова далеч. Поланитис беше зъл, а Шивър беше толкова виновна, колкото и мъжете. Изглеждаше подходящо, че нея щеше да я сполети същата съдба. Тру просто искаше да се махне от мазето, далеч от нея и миналото.
Беше направил три крачки, когато тя извика и писъците й започнаха. Той се завъртя, видя я изхвърлена от стола. Крис го беше направил, ръцете му покриваха кървавия му нос, докато той ругаеше. Трей и Джордан реагираха, опитвайки се да я хванат, но тя се търкулна и изправяйки се на краката си. Тя залитна с нестабилните си крака право в Джерико. Той се напрегна, когато мъжът се опита да я задържи неподвижно, като стисна бедрата й.
Тя отново изкрещя и ръцете й се свиха с юмруци, неистово удрящи се по гърдите на мъжа. Тру дебнеше по-близо, знаейки, че мъжът може да я задържи. Коляното й се повдигна и приматът изръмжа хващайки го неподготвен. Тру трепна, разбирайки, че го е ударила точно в целта, когато мъжът я освободи и падна назад, за да хване предната част на панталона си. Можеше да я удари по пътя си надолу, но знаеше, че мъжът нарочно се е въздържал да не удри жената. Тя беше достатъчно малка, за да убие с един удар.