- Това ще я накара да стане доста отпусната, обеща Миднайт, използва тампон с алкохол, за да почисти място по бедрото на Шивър и леко постави иглата. - Бързо действа. Няма да загуби съзнание, но и няма да създава повече проблеми. Искаш ли да я носиш или трябва да накарам Пол да донесе инвалидна количка? Тя няма да може да ходи след няколко секунди. Това ще я направи малко сънлива и доста замаяна. В мозъка й няма да се формират повече планове за бягство.
- Ще я нося.- Тру нямаше намерение да я предаде на никой от другите мъже.
Жената кимна и дръпна ношиците, които обгръщаха Шивър, опъвайки част от тъканта между предмишницата и бедрата й. Миднайт се облегна. - Няма да искаш да я излагаш на показ. Тя е гола под ношниците.
Той скърцна със зъби от гняв. Никой друг не го бе споменал. Полумрака на стаята, в която той сега седеше, би било пречка за хората да не видят откритото й тяло твърде ясно, но мъжете от Видовете са друга тема. Джерико изглеждаше съсредоточен върху благосъстоянието си, докато се възстановяваше от удар в топките, но нямаше оправдание за Флейм. Той погледна мъжа.
Флейм вдигна ръце. - Не видях нищо. Слухът ми е страхотен, но очите ми тотално бяха слепи от факта, че тя бръсне всичко там.
- Поздравления - промърмори Миднайт и се обърна към червенокосият мъж. - Звучиш толкова човешки.
- Благодаря.
- Това не беше комплимент.- Тя погледна към Тру. - Следвай ме. Ще я настаним обратно в леглото. - Тя се изправи.
- Прехвърляме я във Фулър.- Трей се приближи. - Д-р Харис даде зелена светлина, че трябва да бъде освободена, след като приключим тук. Новият им доктор там ще я следи отблизо през следващите няколко седмици. Ще им отнеме около час, за да изпратят микробус. Говори с нея и виж дали можеш да получиш реални отговори. Дори Джордан който си държа като задник не можа да се справи с нея. Не бих искал да мисля за това, че тя ще отиде там.
Движението в ръцете му накара Тру да погледне надолу. Шивър измъкна една от ръцете си, освободена между телата им, и се вкопчи в ризата му. Той се напрегна, очаквайки тя да го одере, да се опита да се бие. Обаче тя не направи нищо такова. Очите й се разшириха, докато тя се взираше в него.
- Моля, не му позволявайте да ме убие.- Думите й бяха леко неясни.
- Той няма да те убие. - Тру определено щеше да разговаря с Тим Оберто за Крис.
- Никой тук няма да го направи - закле се и Трей. - Ние само планирахме да те изплашим за да ни дадеш някои отговори, но Джордан се престара. Кълна се, че щяхме да се намесим, ако той се беше опитал да те удари.
Сълзи изпълниха очите й и Тру мразеше да ги вижда. Изглеждаше толкова крехка и слаба в този момент. Той потисна желанието да я премести в ръцете си, за да ги изтрие, докато мокрите капки се плъзгаха от ъглите на очите й. Една сълза падна върху голото му рамо, където все още подържеше главата й, като сега я пазеше да не се свлече, а не като преди да не се блъска наоколо.
- Направих го за теб. Спасих те. - Думите на Шивър все още бяха неясни. - Аз ... наранявам за теб.
- Може би съм й дала прекалено много, прецени Миднайт. - Д-р Харис отиде да говори с Джъстис така, че просто взех едно от успокоителните от кабинета. Инжектирах я само с половината, но може да и е дошла твърде силна.
- Има ли опасност от предозиране? - Внезапната загриженост за нейната безопасност порази Тру.
- Не. Тя може да припадне или да бъде много унесена.
Той кимна рязко. - Добре.
- Не, не е.- Шивър пусна ризата си и вдигна ръката си по-високо, а пръстите й погалиха челюстта му. - Никога повече няма да е добре.
- Ще я сложим в леглото, докато ванът пристигне. Те могат да я вземат с носилката. - Миднайт се завъртя и тръгна към асансьора.
Тру повдигна брадичката си извън обсега на Шивър. Докосването й, вършеше странни неща с тялото му и той отказваше да й позволи да стигне до него. Флейм се приближи и посегна надолу, хващайки неговото рамо. Джерико се възстанови достатъчно, за да се премести на другата си страна. И двамата мъже му помогнаха да се изправи на краката си, за да не се налага да пусне жената. Той даде едно бързо благодарствено кимване преди да последва Миднайт.
- Събудих се, крещейки.
Тру спря и я погледна надолу. Сълзите й се плъзнаха по лицето й, когато тя примигна към него. Гърдите му се стегнаха. Мразеше да я вижда толкова тъжна.
- Той ме нарани толкова много, но беше за теб. Така оцелях.
- Сега си добре.- Той искаше да я успокои.
- Не съм. Глупава паник атака. - Ръката й се вдигна и тя я постави на врата му. - Мислех си, че са останали в миналото ми. Не съм имала такава от месеци.