Тя страда от панически атаки? Той се намръщи, наблюдавайки лицето й.
- Моля те, не му позволявай да се приближи до мен.
- Крис няма да бъде допуснат до теб.
- Поланитис - промърмори тя и затвори очи. - Ще ме убие, ако има възможност.
Всеки мускул в тялото му се втвърди. - Какво?
Очите й се отвориха, блестяха от нови сълзи. - Той ще бъде толкова ядосан. Не го оставяй близо до мен. Аз съм мъртъва.
Гневът му се надигна и го изгори. - Твоят близък приятел ще се радва да те види.
Погледът й се разшири и устните й се разделиха. - Какво?
- Приятелят ти ще се радва да те види - повтори той.
Тя трепна в обятията му и обърна глава, зарови лицето си в гърдите му. - Миришеш добре.
Члена му потрепна, той стисна зъби и отново тръгна към асансьора. Миднайт изчака, като държеше вратите отворени. Тя сбръчка носа си, когато натисна бутона за етажа над тях, натискайки кода, за да активира асансьора.
- Тя се нуждае от друг душ. Предполагам, че сте я изплашили. Получихте ли необходимата информация? Вонята на страха й е силна.
- Не мирише лошо.
Миднайт сви рамене. - За мен да. Ароматът й е твърде сладък.
Той вдиша, мразейки начина, по който долната му половина все още беше ангажирана. Полутвърдият не беше добре дошъл, нито желанието му да прокара носа си по гърлото на Шивър. Той искаше да я покрие с тялото си, докато тя не се почувстваше защитена и миризмата на страх изчезне от кожата й. Поривът да я оближе, за да почувства вкуса й, го раздразни. Това беше животинският му инстинкт, призна си той, но на неговата рационалната част това не му допадаше.
Шивър обърна глава и отново се взря в него.
- Не отговорихте на въпроса ми. Получихте ли информацията от жената? - Миднайт излезе от асансьора, когато вратите се отвориха, водещи обратно към стаите за пациенти.
- Не. Тя ще бъде изпратена до Фулър. Те ще се опитат да получат информацията, която ние не можехме.
- Това място ме кара да настръхвам. - Миднайт посочи леглото. - Просто я сложи на това и аз ще почистя тялото и с гъба. Стой, докато се върна. Мога също да сменя дрехите ѝ. Току-що изпратиха долнища, които трябва да й паснат.
- Хората няма да забележат как мирише тя.
- Аз ще го усещам и аз съм тая която ще остане да я наглежда, докато ванът пристигне. Не бива да се оставя сама. Веднага се връщам.
Тру леко положи Шивър на леглото и се опита да я пусне, но тя стисна с две ръце ризата му. Тя дръпна, приближи го, докато устата му не беше твърде близо до нейната. Той вдиша през нея вместо носа си, като предположи, че ще мирише още по-съблазнително при тази близост. Той погледна в очите й, изненадан да види отново страх.
- Моля те, защити ме. Направих го за теб.
Той се протегна и обхвана бузата й с ръката си. Кожата й беше мека, твърде мека. Той искаше да я погали. - Ти си силно упоенa, но си в безопасност.
- Чух я. Не ме изпращайте там, където е Поланитис. - Тя хленчеше. - Аз съм мъртъва, ако го направите.
- Няма да бъдеш убита. Ние не правим това с жените.
Тя се мъчеше да седне и той се отдръпна малко, гледайки я, както изглежда, тя също се бореше с наркотика в тялото си. Погледът й се изостри малко, докато тя трескаво се оглеждаше. - Скрий ме.
- Джейни. Използването на първото й име изглеждаше подходящо в този момент и странно в същото време. - Легни долу.
Тя сграбчи ръката му с двете си ръце и се вкопчи в него. - Спасих те.
- Ти вече каза това.
- Не ми вярваш.- Сълзи се плъзнаха по бузите й. - Как можеш да ми причиниш това, след това което аз направих?
- Ти....
- Щяха да те убият. - Тя понижи гласа си до шепот. - Аз бях хваната да плача за теб. Не можех да гледам как пазачите те бият. Той щеше да ни убие и двамата, така че аз сключих сделката. Останах заради теб иначе просто щях да избягам. Не можех да избягам обаче, защото не можех да те оставя там. - Тя се огледа наоколо с отчаян поглед в очите си, преди отново да се втренчи в него.
- Трябва да се успокоиш.- Наркотикът я правеше нестабилна и ирационална. Тя бълнуваше глупости.
- Спокойна?- Гласът й се повиши. - Знаеш ли какво ми направи той? Какво претърпях? Как плаках и ... Гласът й затихна и тя се намръщи, насочвайки вниманието си върху стиснатите им ръце. - Не бива да ти го казвам. Ти никога не бива да узнаеш.
Наведе се по-близо, нащрек. - Какво не трябва да узнавам? Джейни? Кажи ми. - Тя можеше да каже нещо важно, което да им помогне да намерят други.
Тя се намръщи, завладяна от ръката му. Пръстите й изследваха извивката на кокалчетата му. - Какво?
- Кажи ми какво не бива да узнавам.
Движенията й спряха, но след това тя отново се вкопчи в него. - Оставих го да прави различни неща с мен.