Тру се надигна, изправяйки се от наведеното си положение. Трябваше да положи много усилие за да не издърпа ръката си от дланта й. Устните му се разделиха, докато преглътна ръмженето си. Той не искаше да чуе всички подробности как е прецаквала Видовете, включително и него. Това все още нараняваше гордостта му. Освен това се опасяваше, че тя ще признае, че Поланитис е бил за нея много повече от колега. Идеята за това едновременно го разгневи и ядоса.
- Не се сърди на мен. Нараниха ме толкова зле, 710 - прошепна тя. - Но това ни поддържаше живи. Ето как оцелях. - Тя вдигна брадичка и погледът й бе разфокусиран, мътен от наркотиците. Тогава тя му се усмихна. - Ти си свободен. Това е всичко, което има значение. Издържах защото имах причина. Виж се.
Той се наведе, изучавайки я. Той бе виждал някои хора от човешката работна група пияни. Точно за това му напомняше този празен поглед и как се бе свлякла малко, където седеше. В този момент беше уязвима. Хората сваляха задръжките си след прекалено много алкохолна консумация и разговаряха твърде свободно. Думите й нямаха смисъл, но тя беше твърде упоена, за да лъже.
- Поланитис те е наранил?
В хубавите й очи проблясваха свежи сълзи. - Сключих сделка. Те смениха наркотиците ти. Няма повече побоища.
Той затаи дъх, а думите й разбудиха спомени.
- Той заповяда да бъдеш убит. Гласът й се сниши до шепот. - Нови лекарства, предназначени да обърнат Новите Видове срещу Новите Видове. Казах на агент Брайс да предупреди НСО за тях. - Тя впи нокти в ръката му, като се вкопчи в него по-силно. - Сключих сделката и той ви върна в килията ти.- Тя кимна, сълзите й спряха и отново се съсредоточи върху ръката му. Захвата й намаля, докато тя галеше палеца му, проследявайки повърхността на мозолите. - Не те обвинявам, че беше целта, 710. Това беше моят избор. Не съжалявам за ада, който претърпях, защото това те запази жив. Не беше твоя вината. И двамата бяхме в капан.
Целта. Тази една дума го върна назад във времето в килията му, когато Поланитис заплаши, че ще изнасили жена, ако не се съобрази с исканията му. Тогава той използва този термин, казвайки му, че това е той.
- Целта? - прошепна той, надявайки се тя да каже повече.
Тя кимна и се свлече настрани, но отказа да пусне ръката му, когато се сви на топка. Очите й се затвориха, когато се прозя.
- Джейни?- Той изръмжа името й. - Целта? Разкажи ми. Важно е.
Тя дръпна ръката му към гърдите си, притисна я до меките си гърди, покрити само с тънкия материал. Кокалчетата му усещаха топлината от тях. - Нямаше да те оставя да умреш. Оставих ги да ми правят всичко, стига да те оставят жив.
- Какво са ти направили?
Тя се сви на по-стегната топка.
- Кажи ми - поиска той грубо, с по-силен тон, отколкото възнамеряваше.
Очите й се отвориха, когато тя трепна, изглежда се бе стреснала. Неориентираният й поглед потърси и намери лицето му.
- Какво направи с теб Поланитис, което ме поддържаше жив?
Болката, която се появи на деликатните й черти, го разкъсваше. - Всичко. Казах на агент Брайс, надявайки се той да получи тази заповед по-бързо, за да ни помогне. Леко хленчене мина покрай устните й. - Поланитис ме нарани, 710. Исках понякога да умра, но знаех, че не мога да се откажа, докато ти не се освободиш. - Тя си поемаше неравномерно дъх и почти ридаеше. - Все пак ти ми даде кураж да отида на онова ново място, на което ме изпрати агент Брайс. Трябваше да спася другите.
Свободната му ръка се стисна в юмрук, яростта му растеше от това което подозираше. - Той те изправи против волята ти?
Тя затвори очи и лицето й се обърна към леглото.
- Джейни, погледни ме!
Тя го направи и той почти пожела да не го бе правила, докато тя го гледаше с мъка. Той идентифицира признаците на чисто страдание. Подозрението, което го изпълваше, на какво е способно това чудовище, какви заплахи беше отправял към Тру за женските Видове, го подтикна да ги приложи към Джейни. Дали мъжа или охраната бяха изнасилили, човек?
- Джейни! - изръмжа той. - Принудиха ли те да се чифтосваш със сила?
Тя не го гледаше. - Толкова много болка.
Той нежно протегна ръка и обхвана челюстта й, завъртайки главата й. Лекото зачервяване от грубото докосване на Джордан го разгневи. Беше необходим много контрол, за да се отдръпне, когато разпитващият от оперативната група използваше тези тактики, но знаеше, че няма да й нанесе истинска вреда. Той обаче съжаляваше за това, тъй като мъжа бе оставил слаби следи. Тя не се бореше, когато той се наведе, за да се взре внимателно в стъклените й очи.
- Какво ти направи Поланитис?
- Тестове - прошепна тя. - Инжекции. Крещях. Кожата ми сякаш гореше и ... толкова много болка. - Гласът й се пречупи и тя завъртя лицето си настрани.