- Трябва да я заведем в дома ми. Тя ще се радва да ме види, когато се събуди.
Ревността бушуваше в Тру. - Не знаеш това.
- Тя прекара много време с мен.- Флирт изпъчи гърдите си. - Бях раняван по-често от теб. Тестваха нови лечения за фрактури на костите върху мен. Карах я да се смее. А ти?
- Тя ме помоли да й помогна, а не теб.
- Не знаех, че е тук иначе щях да отида при нея.
Вратите се отвориха на третия етаж. Тру излезе и тръгна към апартамента си. Той извади карта-ключ от предния джоб на панталона си и внимателно премести тежестта в ръцете си, опитвайки се да игнорира упорития мъж, който го следваше и беше твърде близо до Шивър.
- Можеш да охраняваш вратата.
- Мисля, че би се почувствала по-сигурна, ако се събуди, виждайки лицето ми, протестира Флирт.
Тру се завъртя, ръмжейки. - Тя е моя и е под моята закрила.
- Тя също е моя.
Ужасна мисъл го завладя. - Съгласил ли си се на сделка с Поланитис? Чифтосвал ли си с нея? Не беше сигурен какво би направил, ако мъжът кажеше, че е бил с нея. Той би искал да го убие със сигурност.
- Не! - изръмжа Флирт. - А ти? Поланитис ти е предложил сделка да се чифтосате? - изръмжа той и ръцете му се свиха в юмрук. - Значи той й е отмъстил за неспазването на заповедите му? Разрешавайки ти да я нараниш?
- Никога не съм я докосвал. Той се бореше с желанието си да удри мъжа в лицето, но само заради тежестта на Шивър, опираща се в гърдите и ръцете му го спря от нападението. Той трябваше първо да я сложи и да се дръпне от пътя, за да се бие с мъжа. - Какво знаеш за Поланитис?
- Той влезе в стая ми няколко дни преди да бъдем спасени. Тя беше там с мен и той поиска тя да отиде с него. Шивър каза, че е заета, но той я хвана за ръката. Беше бесен. Исках да го убия, когато той я издърпа от мястото й, но те ме приковаха с вериги. Той я удари по лицето, преди да я принуди да отиде с него. Тя се върна няколко часа по-късно със синини по ръцете. Тя отказа да ми каже как ги е получила, но аз реших, че той е направил това. Казваш ми, че я е предложил на нашите мъже, за да се чифтосват с нея като наказание?
Тру усети пробождане в гърдите си. Болеше го да чуе потвърждението, защо Шивър се страхуваше от Поланитис. Той ръководеше Драквууд, следователно отговаряше за всичко, което й беше направено. Сега беше убеден, че е била принудена да участва в експериментите за развъждане.
- Изглежда че е така.
Флирт изръмжа. - Кой е приел? Искам имената им.
- Не знам. Аз не съм я докосвал.
Флирт затвори очи и се обърна. - Попитай я или аз ще го направя. Искам да знам дали някой от нашите мъже я е наранил. - Той пое няколко накъсани вдишвания. - Ще си платят, ако са го направили. Тя беше любезна към всички, които идваха за лечение. Бях там много пъти и видях нейното взаимодействие с нашия вид. Тя не заслужи това. - Бавно се обърна, отвори очи и изучи Тру. - Ти знаеш това, нали? Тя не беше като другите.
- Знам.
- Тя имаше сърце.
- Знам.
- Виждах болка в очите й често, когато бяхме наранени. Грижеше се за нас.
- Знам това също.
- Тя се страхуваше. Попитах я веднъж защо още работи за тях. - Той закачи палци в гайките на дънките си. - Знаеш ли какво каза тя?
- Какво? - Тру наистина искаше да чуе отговора.
- Те щели да я убият, ако тя спре и тя нямала да е там, за да ни помогне. Тя ми прошепна това и имаше предвид всяка дума. Беше в капан, както и ние.
Тру беше чул достатъчно. Той прекара картата си, за да отключи вратата, и я отвори. - Не позволявай на никого да влезе. Тук ще бъде на сигурно място.
- Не я наранявай по никакъв начин, Тру. - Заплахата висеше във въздуха. - Ще накараме НСО да разбере, че тя не е като другите хора и ще спечели свободата си. Тя заслужава това за всичко, което е направила.
Неговият нрав пламна. - Мислиш ли, че бих могъл да й причиня болка по някакъв начин?
Флирт се поколеба и го изучи внимателно. - Ще те убия, ако го направиш.
- Убий Поланитис. Той е отговорен за нараняването й в Драквууд. Мисля, че са й давали лекарства за развъждане.
Шок разшири очите на другия мъж.
- Тя призна, че той й е сторил това. Ето защо отказвам да я изпратят в Фулър. Той е там.
- Кучи син, изръмжа Флирт.
- Изглежда, че е сключила сделка, за да им позволи да я дозират с лекарствата, за да ми спаси живота. Това е, което ги е спряло да ме убият онзи ден, когато ме водеха към външната сграда и затова тя ще остане в моя дом. Не ме обиждай отново. Бих счупил собствените си пръсти, преди да сложа един върху нея, което би й причинило каквата и да е болка. - Той влезе вътре и затвори вратата с крак.
Едно бързо проучване на дома му го увери, че трябва да почисти мястото, преди Джейни да се събуди. Той работеше много на смени и униформите му бяха разпръснати по пода. Бавно отдръпна одеялото от тялото й, без повече да се притеснява за благоприличието й. Тя изглеждаше спокойна в съня си, докато той я притискаше в прегръдките си, носейки я в спалнята си. Леглото не беше направено, но чаршафите бяха получисти, тъй като предния ден бе пуснал две пранета. Помогна, че покривките бяха свалени надолу, когато той се покачи на едната страна на матрака и леко изпъваше чаршафите.