Фюри привлече вниманието на Даркнес. - Ти се справи изключително добре с тази ситуация. Джъстис е мъдър и вярвам, че не си даваш достатъчно кредит. Не си чудовище. Ти си успял да оцелееш, като си трябвало да правиш немислимото, но това те прави и най-добрият за тази работа. Хората те обучиха да получаваш информация от други хора. Разбираш, че жените и мъжете не си приличат и трябва да се третират различно. Екипът на Тим не прави това различие. Не трябва да се прилагат изтезания или злоупотреби с жени, освен ако те нямат военна подготовка, където са били тренирани да издържат на емоционални предизвикателства.
- Ще си помисля. - Даркнес се завъртя, ругаейки под носа си, което показваше, че не е доволен.
Джъстис отново се усмихна. - Добре. Направи това и ме уведоми, когато вземеш решение. Засега отговаряш за ситуацията с Джейни Шивър. Просто се увери, че члена на Тру няма да му попречи да бъде отговорен. Той изглежда твърде привързан към нея.
Фюри кимна. - Не бях рационален, когато ставаше дума за Ели.
Даркнес го изгледа. - Не разбирам.
- Тя работеше за Мерикъл, където ме държаха, както тази жена и Тру. В началото исках да мразя Ели, но тези емоции бързо се промениха. Преминах от желанието си да я удуша до преобладаващото желание да я имам гола в леглото си. Отне ми време, докато разбрах, че я искам за половинка.
- Ще внимавам за знаците.- Даркнес замълча. - Може да имаме проблем с това. Флирт изглежда еднакво защитнически настроен към нея.
- Не им позволявай да се бият. - Джъстис погледна Даркнес с твърд поглед и после хвърли поглед към Фюри. - Нека донякъде успокоим темперамента на Тим. Той има право да изпитва гняв, но трябва да се научи как да го изразява по-добре.
- Гласувам, за това Брон да се разправя с него.
Джъстис се изкикоти. - Не ме изкушавай, Фюри. Тим е бащата на неговата полвинка. Не можем да го поставим в такава ситуация. Бека няма да ни оцени ако настроим нейните мъже един срещу друг.
Глава 6
Джейни знаеше, че трябва да се събуди. Случи се нещо важно, но умът й се мъчеше да си спомни какво. Принуди се да отвори очи, противно на изкушението да заспи отново, за да се взира в обикновения бял таван. Тя мигна няколко пъти.
- Джейни - прошепна мъжки глас.
Леглото потъна малко и тя погледна в тази посока. Видя познатото лице, но й трябваше малко време за да го идентифицира и с това спомените се върнаха, докато тя се взираше в 710. Той се беше навел напред на стола си, лактите му бяха опрени на коленете му, а брадичката му се опираше на вдигнатите му юмруци. Тъмнокафявите му очи изглеждаха почти черни при слабата светлина.
Тя се огледа, зашеметена, като установи, че все още не е в болничното легло. - Къде съм?- Пулсът й се ускори, когато страхът се заби в нея. - Това не може да бъде затвор.- Тя отново го погледна. - Това е спалня.
- Моя е. Отказах да им позволя да те прехвърлят във Фулър.
Тя се опита да си спомни какво се бе случило, след като научи, че я изпращат на същото място, където е бил отведен Дийн Поланитис. Смущението я завладя. - Нападнах хора, нали?
- Разби човешки нос с тила си и удари Джерико с коляно там, където най-много боли. И двамата са добре.
Тя преглътна трудно. - Джерико е големият с червеникавите очи, нали?
- Това е той.
- Толкова съжалявам. Той беше мил с мен. Тя раздвижи ръцете си, радваща се, че няма белезници на китките си, докато сядаше. - Не исках да откачам. Трябва да му се извиня.
Той се облегна назад. - Няма за какво да се извиняваш. Беше ужасена и съответно реагира по този начин.
Тя кръстоса ръце пред гърдите си, мислейки усилено. - Не помня нищо след това.- Погледът й задържа неговия. - Нападнах ли те и теб?- Тя щеше да бъде ужасена, ако беше направила такова нещо.
- Не. Вдигнах те, преди да се появят повече щети и медицинска сестра ти даде успокоително.
Това обясняваше защо имаше празно място в паметта си. - Не съм лъгала. Работих за агент Тери Брайс. Той е истински.
- Знам, че вярваш в това.
- Срещала съм го. Той е в средата на петдесетте, наднормено тегло и се поти много. Обади се и дойде да ме види в деня, след като писах на горещата линия на НСО. Той ми показа значката си. Моля те, повярвай ми.
- Вярвам ти.
- Благодаря ти, 710. - Тя изпитваше огромна благодарност.