- Има ли наистина отровен газ, скрит в пожарните аларми в Корнас?
- Да. - Тя кимна. - Имах късмета да обядвам едновременно с човека, който го направи. Той беше някой, когото не бях виждал преди, затова седнах до него, надявайки се да науча защо е там. Той се похвали с това. Тя се намръщи. - Изглеждаше горд от факта, че просто е приложил нещо толкова ужасно. Казах на агент Брайс, че името му е Рон. Не съм сигурна дали е излъгал за това или не, тъй като той имаше само карта за посетител с номера на него. Той отказа да ми каже фамилното си име. Опитах се да разбера на какви други места работи, но в този момент той стана подозрителен. Казах, че трябва да се върна на работа, от страх да не съобщи за моя интерес, ако се задържа повече.
- Затова си унищожила главният компютър?
- Рон ми каза, че е инсталирал това в друго съоръжение и газът ще убие всеки, който го вдиша за по-малко от минута. Той се похвали как Сигурността може да го задейства от техните компютърни терминали, които бяха свързани с главния. Трябваше да го предотвратя.
- Каква е връзката ти със 712?
Тя не можеше да не се усмихне. - Грижех се за него често, когато беше в клиниката. Той се справя добре, нали? Агент Брайс каза, че е. Когато Тру изръмжа и лицето му се превърна в маска на гняв, дойде страхът. - О, не. Агент Брайс излъгал ли? Той не оцеля? - Сълзи изпълниха очите й. - Това копеле ми се закле, че 712 е спасен и напълно възстановен от нараняванията си. Един пазач наряза номер с нож на корема му.
- Той е добре. Грижи ли се за него?
- Разбира се. Грижех се за всички тях. - Облекчение премина през нея. - Бях много притеснена, когато агент Брайс каза, че Драквууд е на път да бъде нападнат, защото няколко от тях бяха държани в Медицинския център по това време. Дежурните лекари лесно биха могли да го убият и 754. Тя също оцеля, нали? И двамата бяха приковани към леглата си, напълно безпомощни. Всички ранени Нови Видове бяха изложени на най-висок риск от убийство.
- Тя е добре.
- Слава Богу. Тя претърпя диагностична операция върху яйчниците си. Това прочетох в файла й, когато надникнах в него, но мисля, че са се опитвали да добият част от яйцата й, мислейки, че ще разберат защо никоя от жените не забременява. Лекарите бяха такива болни копелета. Арестуваха д-р Браск, нали? Моля те, кажете ми, че кучият син не е свободен наоколо. Той е кошмар. Агент Брайс ми обеща, че е хванат, но очевидно не мога да се доверя на нищо, което той ми е казал.
- Той е затворник във Фулър.
- Добре.
Тру се наведе по-близо. - Някой от Видовете чифтосвал ли се е с теб?
Тя беше изумена от въпроса. - Не. Защо ме питаш това?
Той се поколеба. - Ти ми каза за това, което ти е направил Поланитис.
Стомахът й се обърна. - Какво?- Надяваше се да го е чула погрешно.
- Принудил те е да участваш в експериментите за размножаване. Моля те, кажи ми номерата на мъжете които са участвали.
Тя се отдръпна от ужас, осъзнавайки, че той вярва, че е правила секс с няколко Нови Вида в Драквууд. Заля е тревога. Той знаеше за изпитванията с наркотици, на които бе подложена. Единственият начин да научи тази информация беше, ако тя наистина му бе казала нещо. Тя нямаше никакъв спомен за това.
- Джейни - промълви той, - погледни ме.
Тя отказа, паниката е обхвана отвътре. Не бих му казала нищо за това, което ми бе направено. Сигурно е задавал въпроси като сега. Може да разбрал, че съм го направила заради него. Последното нещо, което някога искаше, беше той да се чувства отговорен. Цялата вина беше на Дийн Поланитис. Той беше кучи син за когото тя стана мишена на изнудване и който използва Тру, за да я държи под контрол.
- Беше силно успоена след паник атаката си и се ужаси, че ще видиш Поланитис. Ти не припадна веднага, а вместо това сподели как наркотиците за разплод са те наранили.
Тя стисна затворените си очи и прегърна кръста си достатъчно силно, за да си причини болка от наранената си страна. - Спри. Не искам да говоря за това.
- Аз искам да знам.
Не беше сигурна как да отговори. Целта й беше да го предпази от това да знае истината. - Моля те, Тру. Не искам да говоря за миналото. Ти каза, че съм бърборела и съм била упоена. Отдай го на това. Да сменим темата.
- Не сме свършили - изръмжа той.
Тя трепна и се втренчи в него, разстроена от това плашещо искане. Красивото му лице се надвеси още по-близо, тъй като се беше навел на половината от леглото, докато само сантиметри ги разделяха. Въпреки че очите му изглеждаха черни от вълнение, той не й изглеждаше зъл. Просто изглеждаше ядосан.
- Някой чифтосвал ли се е с теб? Кажи ми истината или ще се обадя на Миднайт, да донеса друго успокоително. Не ме карай да те дрогирам, за да получа отговори, Джейни. Аз не бих искал да го правя, но трябва да знам.