- С какво ги сравняват?
Той се поколеба. - Някои Видове имат желание за семейство. Открихме някои, които имат същите биологични маркери. Също така ни помага да определим дали информацията е истинска или не. Можем да проверим дали са Видове, дали това е някой, когото вече сме освободили или не. Ние имаме много хора, които лъжат и твърдят, че знаят къде се държат Видове в плен с надеждата, че ще им платим пари. Правим го, ако можем да определим, че информацията им е истинска.
- Бих могъл да убия Брайс. - Тя беше вбесена. - Този кучи син.
- Някои вярват, че си знаела какво прави.
Това беше словесен шамар в лицето и я заболя. - Не съм го направила.
- Получила ли си пари от него? Работната група проверява твоите финанси.
- Не по начина, по който вие си мислите. - Тя наистина искаше Тру да й повярва. - Единственият път, когато ми помогна финансово, беше, когато се преместих в Южна Дакота. Трябваше да наема камион, за да преместя нещата си и ми трябваха пари, за да се преместя в апартамента си. Не можех да си позволя наема за първия и последния месец, защото не бях планирала да отида там, докато той не ми каза за Корнас. Някой трябваше да докаже, че Новите Видове са там, за да може да ги освободи.
- Колко пари прие?- Не изглеждаше щастлив.
- Той ми даде две хиляди долара.
Тру стана, крачейки из стаята. Джейни го наблюдаваше, притеснена, че той ще си помисли най-лошото.
- Приех тези пари, само защото нямах средства да се преместя. Кълна се, че не знаех, че поискал откуп от НСО за информацията, която дадох.
Той спря и се загледа в нея. - Добре. Ще го предам на членовете на работната група.
- Агент Брайс даде ли ти имената на служителите в Корнас? Колко от тях бяха арестувани?
- Само ти. Не ни беше даден списък на имената на служителите.
Тя отблъсна чаршафа, опитвайки се да слезе отстрани на леглото. - Имаш ли химикалка и хартия? Искам да ги напиша. Те ще се опитат да избягат от страната.
Тру я спря да стане, като застана до леглото. - Остани долу. Ти се възстановяваш. Ще ти донеса нещо, на което да ги напишеш.
- Благодаря ти. - Тя покри краката си и се облегна назад на подплатената предна табла на леглото.
Тру отиде до вратата на спалнята, но след това спря, обръщайки се към нея. - Освен това трябва да напишеш списък с личните си контакти, за да можем да ги уведомим къде се намираш. Сигурен съм, че твойте близки са притеснени.
- Никой няма да забележи, ако изчезна за доста време.
Той наклони глава и се намръщи. - Ами мъжът в живота ти? Той трябва да е обезумял, опитвайки се да открие местонахождението ти.
- Искаш да кажеш гадже? Не излизам на срещи.
Той пристъпи по-близо. - Защо не?
Тя отново хвърли поглед към гърдите му. - Просто не го правя.
- Джейни? Отговори ми.
Погледът й се повдигна към неговия. - Просто не го правя. Не можем ли да го оставим така?
- Не. Ти си привлекателна жена. Трябва да има мъж в живота ти.
Тя погледна навсякъде, но не към него, бузите й се зачервиха от смущение. Това я накара да се почувства въодушевена, че той я смята за привлекателна. Това чувство бързо избледня. Може да го бе казал от учтивост.
- Просто мислех, че е по-безопасно. Живеех в лъжа, не можех да се доверя на никого, защото това можеше да ме убие. Едно гадже можеше да бъде наето от шефовете ми, за да проверят дали съм надежна или не. Също така не исках на нито едно от тези места да мисля, че имам близки отношения с някого, който можеше да бъде наранен само защото има връзка с мен. Те обичаха да отправят заплахи за убийството към хората, за които се интересувахме, ако предадем клаузите за конфиденциалност. - Тя направи пауза. - Отдалечих се от приятелите и семейството си, за да ги защитя. Те ме чуват само на рождени дни или Коледа. Знаех, че не са празни заплахи след ... Тя просто не можеше да го каже.
- Принудиха те да станеш тестови обект - предположи той.
- Да - прошепна тя. - След това не се съмнявах колко зли могат да бъдат тези копелета.
- Веднага се връщам.
Той излезе от стаята. Един поглед към нощното шкафче я увери, че е взел мобилния телефон. Тя наистина искаше да набере номера на агент Брайс. Той имаше много обяснения да дава, а тя имаше няколко думи да му каже. Той я бе излъгал и бе се възползвал от нея. Тру не би го измислил.
Тя се сгуши на леглото му. Един бърз поглед в стаята разкри, че той не бе изложил много спомени или лични вещи. Това й напомняше повече за хотелска стая, отколкото за дом. Това я натъжи. Тя би искала да види някои сувенири, поне снимки с приятели, което показваха, че в живота му има много хора.