Тру прекрати разговора и изкърца със зъби от безсилие. Изглежда, че работната група беше скептично настроена към историята на Джейни. Трей го изслуша, докато след няколко минути разговор Тим не се намеси. Мъжът отново поиска Джейни да бъде върната в ареста му. Нямаше да стане.
Лек шум в другата стая го предупреди за движенията на Джейни. Пристъпи към прага и надникна вътре. Тя се измъкна от леглото, прекоси стаята и застана пред скрина му.
- Какво правиш?
Тя подскочи и се завъртя с широко отворени очи. Подозрението се появи, че тя може да търси оръжие. Той искаше да й се довери, но отказа да се превърне отново в глупак.
- Не исках да те безпокоя, но се надявах, че ще успея да взема назаем някой от дрехите ти.
- Защо?
Тя махна с ръка по предната част на тялото си. - Не съм голям почитател на тези ношници. Те са някак неудобни и нямаше нещо друго, което да сложа в болницата.
- В горното чекмедже има ризи. Можете да вземеш една. - Идеята за облеклото му срещу нейната гола кожа създаде странна, притежателна реакция в него. Не му харесваше, но нямаше намерение да й отказва комфорта.
- Имаш ли боксерки или шорти?
- Трето чекмедже надолу.
- Благодаря ти.- Изглеждаше емоционално разкъсана, докато просто стоеше там. - Мразя, че това е толкова неудобно между нас. Представих си, че нещата ще бъдат различни, ако някога се видим отново.
Любопитството стана твърде силно, за да устои. - Как точно?
- Никога не ми мина през ума, че би си помислил, че съм една от лошите.
- Ти си жена.- Надяваше се малко хумор да облекчи напрегнатата ситуация.
- Знаеш какво имам предвид.- Тя въздъхна. - Благодаря ти, че се съмняваше поне малко и ме доведе тук, и не ми позволи да ме заведат в затвора.
Той направи предпазлива крачка по-близо, после още една, преди да спре. - Никога не си навредила на мен или на други хора, с които разговарях от Драквууд. Фулър е лошо място за жени. Един беше убит там преди няколко месеца. Отказвам да бъдеш поставена в опасност.
- Убит? Искаш да кажеш екзекутиран?
- Не от нас. - Той съжали страха, който идентифицира по нейните черти. - Охраната там позволява на затворниците малко да се упражняват понякога, като ги карат да се разхождат между клетките. Вратата на килията на жената не е била заключена по погрешка и е била нападната от други затворници, когато са освобождавали част от мъжете. Пазачите не успяха да я спасят.
Тя направи крачка назад и се блъсна в скрина му. - Това е ужасно. Пребили са я до смърт?
- Не искаш да чуеш подробностите. Смърта и не е била лесна.
- Благодаря ти, че ми повярва. Страхувам се от Поланитис. Той трябва да знае, че аз съм причината Драквууд да бъде разкит. Никога не съм вземал отпуск по болест, освен в деня на нападението. Той ще направи всичко, за да си отмъсти.
Тру се чувстваше благодарен, че не го разпита повече за убития човек. - Искам да повярвам на всичко, което казваш.
Тя трепна. - Трудно е да ми вярваш. Разбирам.
Не му беше приятно да види нещастието на лицето й. - Можеш да смениш дрехите си в банята.- Погледът му се спусна надолу по тялото й, като се задържа твърде дълго на елегантните й стройни крака. - Искам да ти е удобно.
Тя се обърна. Скринът беше висок и тя трябваше да се изправи на пръсти, за да надникне вътре, когато отвори горното чекмедже. Тру веднага се притече на помощ. Гърдите му се притиснаха към гърба й, когато той се протегна покрай нея, а ръката му докосна нейната, докато грабна риза.
Джейни засмука рязко дъх, а главата й се обърна към него, за да се взре в лицето му. Той изучи нейните черти. - Няма да те нараня.
- Знам.- Тя не се отдалечи от него.
Миришеше сладко. Продължаващият аромат на страха й беше като ад за либидото му. Би било лесно да увие ръката си около кръста й, да я повдигне и да я пренесе до леглото си само на няколко крачки. Той беше наясно с разликите им в размера. Никога не бе се чифтосвал с човек, но би искал.
Златистокафявият цвят на очите й беше абсолютно красив. Погледът му се спусна към леко разтворените й устни. Поривът да ги целуне се формира, когато тялото му реагира на меките извивки на задника й, леко докосващи бедрата му. Двете болнични ношници, които носеше, бяха тънки, лесно можеше да бъдат свалени. Тру стисна ризата си в ръка и я извади от чекмеджето.
- Влез в банята, за да се преоблечеш. Затворете вратата - Той успя да се отдалечи, така че да има място между тях. Гласът му звучеше по-ниско, но нищо не можеше да се направи за това.
- Добре ли си?
- Да. През последните два дни почти не спах. - Той отказа да признае, че лошото му настроение не е резултат от умора. Той искаше Джейни. Вероятно щеше да крещи, ако той се опиташе да се чифтоса с нея.