Мускул трепна на челюстта му. - Ти беше в критично състояние и лекарите разбраха, че няма какво да губят. Ти реагира добре на лечението с това лекарство, но го спряха веднага след като беше извън опасност.
- Кога ме простреляха?
- Вчера сутринта.
- Това е невъзможно.- Тя се пресегна между тях и постави дланта си върху раната. - И преди съм имала операция. Това изглежда най-малко на две седмици. Тя би трябвало да е прясна и да има нужда от шевове или нещо подобно. Не е нужна дори превръзка. Аз ...
Умът й блокира, прекалено объркан от протиричивите мисли. Не би трябвало да е възможно, но тя бе видяла доказателствата. Какви щети биха били нанесени на вътрешните й органи, ако лекарствата бяха с недостатъци? На какви дългосрочни странични ефекти е била изложена? Тя се опита да си спомни точните подробности как хората, участвали в проучванията на лекарствата, са умрели, но не можа.
Тру изръмжа и се наведе, като я хвана в обятията си. Тя не протестира, когато той я занесе в спалнята. - Д-р Харис трябваше да ти обясни това. Той нежно я положи на леглото и приклекна.
Тя задържа погледа му.
- Добре си. Лекарството ти помогна да се излекуваш по-бързо. Щеше да умреш без него.
Детайл изплува. - Някои от онези бедни хора са имали гърчове и инсулти от лекарства направени от Мерикъл.
- Не знаех, че са ти го дали, разбрах чак след като го бяха направили. Накарах д-р Харис да ти го спре веднага щом научих рисковете. Част от него все още е в системата ти, така че изцелението ти продължава. На нас ни го дават редовно, когато сме ранени.
Беше отрезвяващо. - Вашите хора нарочно приемат наркотици на Мерикъл?
- Използваха ни за усъвършенстване на техните лекарства. - Той сви рамене. - Те работят добре на Видовете, но очевидно са твърде силни за хората.
Тя докосна бузата си. - Лекувам се с ускорено темпо.
- Да. Сега ще се лекуваш нормално, след като напълно напусне системата ти. - Той протегна ръка и я хвана, като я държеше леко. - Ето защо трябва да се успокоиш и да си почиваш много. Не се тревожете за нищо в момента. Стресът е лош за възстановяването ти.
Тя не можеше да предотврати горчивия смях. - Точно така. Не се стресирай. Току-що открих, че работя за някакъв задник, който ме използвал за да прецака НСО и почти ме изпратиха в затвора. Момчета от вашата работна група ме смятат за лош човек, но всичко, което исках да направя, беше да спася хората. - Реалността на положение се заби в пълна сила в нея. - Дори не си сигурен дали можеш да ми се довериш. - Тя наведе глава и не искаше той да я вижда да премигва сълзите си. Беше неудобно да изглежда толкова слаба, след всичко, което той бе преминал през живота си.
- Джейни.
Начинът, по който изрече името й с онзи секси, дрезгав глас, привлече погледа й. Той пусна ръката й и се изправи. Чудеше се дали той е отвратен от сълзите й. Той обаче направи неочакваното, като седна на ръба на леглото и се облегна настрани достатъчно, за да опъне едната си ръка от другата страна на бедрата й. Той затвори пространството между тях, докато лицата им не бяха на сантиметри едно от друго.
Тя забрави как да диша. Сега нямаше вериги, които държаха ръцете над главата му, нищо, което да му попречи да прави каквото си поиска. Той подуши, докато се навеждаше, като че ли се интересуваше от врата й, докато носът му я докосна. Тя стоеше неподвижно, без да знае какви са намеренията му.
- Тру? - прошепна тя поемайки си рязко дъх.
Той се отдръпна малко, за да се вгледа в очите й. - Ти не си възбудена. Преди това често уловях тази миризма върху теб, когато бяхме толкова близо както сега.
Джейни преглътна, зашеметена. Бузите й се изчервиха. - Какво?- Тя наистина се надяваше, че просто спи и че има кошмар. Събуди се! Нищо не се промени, той примигна, привлекателното кафяво на очите му разкриваше по-тъмни петна близо до зениците му, докато тя се взираше дълбоко в тях.
- Много си мислех за случилото се между нас в миналото и дали ти ще реагираш на мен по същия начин сега, когато не съм вързан.
Тя нямаше думи.
- Не бях сигурен дали те принуждават или моето тяло наистина те привлича.
- Аз… - Тя преглътна отново. - Контрол? Не разбирам. - Тя не искаше да говори за тялото си. Беше полугол и твърде близо до нея.
- Някои хора изпитват сексуална възбуда, когато имат физическо привличане към друг човек. Би могла да ми направиш всичко без последствия. Това ли те възбудаше?
- Мразех факта, че беше във вериги. Нямаше ден в който да не исках да си извън тях. - Това беше честно.