Той се намръщи. Тя хвърли поглед към широките му гърди, перфектно очертаните мускули на гърдите му, към тъмно-розовия цвят на плоските дискове на зърната му. Те бяха леко настръхнали, с връхчета като мъниста. Тя преглътна силно, неспособна да не хвърли поглед надолу към плочките на коремните му мускули, който я молеха да ги докосне. Тя бързо вдигна поглед, но изчервяването й се засили, когато разбра, че той я е уловил как го оглежда.
- Тялото ли ми беше това което предизвика така реакция в теб?
Тя отмести поглед и пожела да се отвори дупка под нея, за да може да изчезне. Той я беше приковал на леглото си между ръката му която беше до бедрото й, таблата на леглото зад нея и тялото му блокиращо изхода й отстрани.
- Джейни?
Рязкото ръмжене я стресна и тя отметна поглед назад, за да се вгледа в лицето му. Изглеждаше малко ядосан. - Какво?
- Искам отговори и ти си единствената, която може да ми ги даде. Не си играй на човешките игри. Бъди директна. Защо усетих възбуда върху теб, когато бяхме близо един до друг?
Поривът да го докосне стана толкова силен, че стисна ръката си в юмрук, за да се спре да последва желанието си. Толкова ужасни неща му бяха направени през живота му, че тя прецени, че заслужава отговори на всички въпроси, които той задаваше. Дори да бяха такива които са неудобни и смущаващи за нея.
- Няма да те нараня.
- Вярвам в това. Просто не съм очаквала този разговор. - Тя замълча, изпитвайки мъничко чувство на вина. - Това не е лесна тема, разбираш нали?
- Отговори ми - поиска той, като смекчи тона си.
- Аз винаги съм била привлечена от теб, призна тя и сведе поглед към врата му. Това направи признаването на нейните тайни малко по-лесно. - Ние нямаше възможност да прекараме много време заедно, но просто усетих това привличане към теб. Това нямаше много смисъл, но така се чувствах.
- Искаше да те докосна?
Тя кимна, накланяйки брадичката си, но след това обърна главата си, тъй като погледа и се бе насочил в зърната му. - Да.
- Чувстваше ли същото привличане с други мъжки видове?
- Не! Беше само ти. Тя вдигна глава, задържайки погледа му.
- Защо аз? Трябва да знам.
- О, по дяволите.- Тя се смути. - Наистина ли искаш да обсъждаш това?
- Да.
- Просто те харесах. Ти си привлекателен, Тру. Ти не ме изплаши, като ръмжеше или хапеше, когато трябваше да взема кръв. Просто ... харесвах те.
- Но вече не го правиш? Аз не те плаша. Не надушвам страха ти.
- О, уау.- Тя затвори очи, осъзнавайки, че той няма да остави темата, докато тя не се унижи напълно, за да задоволи любопитството му. Беше сигурна, че той не разбира колко е трудно за нея да бъде привлечена от мъж, който е бил в тази кошмарна ситуация. Просто изглеждаше нещо толкова нередно, малко извратено дори.
- Джейни?
Той загуби търпението си, това се виждаше от раздразненото му ръмжене. Тя отвори очи и го погледна тъжно. - Какво искаш от мен, 710? Извинение? Често се упреквах, че това вече не е смешно. Направо се срамувам от себе си за това, как реагирах на теб.
Той се отдръпна, устата му се стегна на тънка линия. - Името ми е Тру.
- Извинявай. Просто съм свикнала да мисля за теб по номер.
- Срамуваш ли се, че си привлечена от някой като мен? - Гласът му се задълбочи и той изглеждаше ядосан. - Към животно?
- Ти не си такъв. - Тя спря и внимателно постави ръката си на предната част на гърдите му между зърната му, за да не ги докосне. Той беше наистина много топъл, кожата му копринено мека с плътна мускулна маса зад нея. Трябваше й цялата сила на волята за да не започне да изследва тялото му с ръце. Тя би искала да сърфира с длан над вълните от коремни мускули, издигащи се от иначе плоската повърхност на корема му.
- Беше затворен в това адско място и просто беше грешно на толкова много нива да бъда привлечена към теб там. Не заради генетиката ти, а защото си бил жертва достатъчно пъти.
Погледът му се присви. - Повече не помирисвам възбудата ти. Защо е така?
Той очевидно го намираше някак обидно, че тя не показва никакви физически признаци, че все още го намира за секси. Напрегнатото й тяло се отпусна, докато пое няколко успокояващи вдишвания. Колкото и да го е виждала като човек, има големи разлики между Видовете и хората. Трябваше да помни това в случаи, че свали защитата си. Всяко смущение, причинено от това, че му позволяваше да знае как той й въздейства, избледня в сравнение с това да го накара да се почувства така, сякаш тя гледа на него като нещо по-малко от факта, че той е аблсолютно забележителен.
Тя дишаше през носа си, харесвайки й как той мирише. Тя изучи твърдите му устни. Те бяха пълни - характерна черта на всички Видове и Джейни често фантазираше за тях. Само мисълта за това какво би било чувството да докосне устните му с нейните, предизвика трептене в корема й и зърната й се втвърдиха. След това тя огледа очите му. Този нюанс на кафявото беше станал нейният любим цвят, след като го бе срещнал. Всичко свързано с него беше завладяващо.