Това беше единственото предупреждение, преди езикът му да проникне в сърцевината й. Тя изстена от приятното усещане. Той се отдръпна почти напълно и освободи бедрата й. Тя помисли, че той може да се изправи и да нагласи тялото си над нейното, за да намери своето освобождаване. Беше вълнуващо и тя копнееше да разбере как би било да се слее с Тру. Цялото фантазиране, което бе имала за това да го има в себе си, най-накрая щеше да се превърне в реалност. Тя отвори очи и се вгледа надолу към него, когато той вдигна главата си. Тя трябваше да пусне косата му.
Изразът на лицето му я накара да трепне. Тя би се заклела, че той се ядоса. - Какво не е наред? Дръпнах косата ти ли? Не исках да го направя.
- Ти си много тясна.
- Това лошо нещо ли е?- Повечето мъже харесват това, нали? Мина доста време откакто тя бе правела секс. Нещата може да се променили.
- В момента е лошо. Толкова съм твърд, че бих могъл доброволно да бъда парен чук, за да разбивам бетон. - Той наклони глава и погледна встрани, а тя забеляза, че кокалчетата му са побелели от това колко здраво бе стиснал ръба на матрака. - Също така може да се наложи да отрежа панталоните си. Члена ми е в капан между платът и бедрото ми. Трябва да си купя по-голям размер, ако останете тук дълго.
Чувството му за хумор беше неочаквано и тя се ухили, чувствайки се изключително весела, след като той просто й даде най-добрите оргазми в живота й. Нужно й беше да направи усилие за да се премести, когато просто искаше да се стопи в леглото му, но тя седна. Устните му се разделиха, разкривайки върховете на острите му кучешки зъби. Беше невероятно, че той случайно не я бе ухапал с тях, нещо, което не бе мислила до тази секунда.
- Ще ти помогна да се измъкнеш от тях.
Главата му се отдръпна. - Не ме докосвай.
Хуморът й изчезна, заменен от притеснение. - Добре ли си?
- Не.
Тя смяташе, че той се дразни, но тя грешеше. Това беше болка, а не гняв, което караше чертите на лицето му да изглеждат сурови. - О, уау, Тру. - Не можеше да види слабините му, тъй като той беше на колене до леглото. Тя се обърна на другата страна, преплъзна се и се приближи до него отстрани.
- Стой на страна.
Тя спря, изучавайки тялото му. Беше на колене с бедра, притиснати към леглото. Той все още подържеше смъртоносната си хватка на ръба на матрака. - Разкопчей панталоните си и ние ще ги придърпаме надолу, докато не се освободиш.
- Просто влез в банята и затвори вратата.
Какво му става с това негово искане да отида в тази стая? Тя не попита. - Няма да те оставя да се справяш с това сам.
Той затвори очи. - Имам нужда да се отдалечиш от мен поне за десет минути.
Джейни можеше да се почувства обидена, ако мислеше, че той го казва от гняв. Това не беше така. - Защо?
- Моето тяло ще се отпусне ако ти не си тук и тогава ще мога да си сваля панталоните.
- Сериозно ли си, хм, заседнал? - Тя се опитваше да разбере как това бе възможно. Трябва да е толкова просто, колкото предложи тя.
- Моля те - прошепна той. - Отиди да вземеш душ.
- Не.- Тя леко се отпусна напред. - Ще се спусна там долу с теб. Можеш ли да се обърнеш малко? Нека да видя проблема и съм сигурна, че мога да измисля нещо. - Тя се надяваше, че той просто да се чувства така, сякаш пенисът му е залостен, защото материалът се беше стегнал около каквато и страна да е прикован. - Или можеш да ми кажеш къде са ножиците. Мога да отрежа страничния шев.
- Не. Просто влез в другата стая.
Звънеца звънна. Джейни трепна при внезапния шум, но реакцията на Тру беше много по-лоша. Той изръмжа, главата му подскочи нагоре, очите му се разшириха рязко и той погледна злобно към хола. - Мамка му!
- Не можеш да стигнеш до там. Може ли аз? Ще им кажа, че си зает или че си вземаш душ. - Тя силно се съмняваше, че би искал някой да знае какво го е направило недееспособен. - Освен ако не мислиш, че трябва да им кажа истината и те могат да ти помогнат.
- Не отивай там. Игнорирай го.
- Ами ако е важно?
- Върви си вземи душ.
- По дяволите, ти си упорит. Би ли ме оставил, ако бях заклешена? Тя съжали, че каза тази последна дума. - Съжалявам. Лош, неволен каламбур. Това е нелепо. Лицето ти току-що беше на най-интимното ми място. Преминахме точката на скромността. Нека да видя проблема и можем да намерим решение.
- Не.
Звънецът на вратата отново иззвъня, последван от юмрук ударящ по дървото.
Джейни въздъхна разочаровано. - Тру...
Силен бум дойде от другата стая. Тя се завъртя, осъзнавайки чутото, когато входната врата се удари в стената от силният ритник. Няколко бързи стъпки и тя беше в другата стая. Два Нови Вида щурмуваха апартамента, но първият махна на вторият да спре с жест на ръката си.