В стаята влезе висок чернокос мъж, източник на звука. Докато го изучаваше, студени тръпки преминаха по гръбнака й. Новият Вид спря да издава смущаващия шум, но това не го направи по-малко страховит. Той беше хубав, но имаше нещо зловещо в него. Просто можеше да го усети дълбоко, сякаш той хвърляше вибрации, крещящи „хищник“ и „опасност“.
В стаята настана мрачна тишина, а космите по ръцете й се издигнаха. Тъмнокосият Нов Вид бавно оценяваше стаята с ледения си поглед, докато не се взря в нея. Той се намръщи, това не бе нещо, което тя прие като добър знак, преди да се обърне, за да се приближи по-близо до Флирт. Той спря на няколко метра.
- Време беше да дойдеш тук, Даркнес. Ти пое отговорност за това. - Справяй се. - Тайгър стана на крака и спря до Джейни, като й предложи ръка. - Позволи ми да ти помогна.
Джейни пъхна ръка в неговата, използвайки другата, за да държи ризата си тъй като като не носеше нищо под нея, докато той я издърпваше на краката й. Зарастващата й рана я подръпна малко вътрешно, но тя се съмняваше, че са нанесени истински щети. Краката й трепереха леко, но все пак поддържаха тежестта й. Тайгър я освободи.
Даркнес игнорира Тайгър, обръщайки се към Новите Видове, които задържаха Флирт. - Пуснете го долу.
И двамата мъже спуснаха тежестта си върху килима и се отдръпнаха. Джейни забеляза, че никой не осъществява контакт с очите на Даркнес и всъщност изглеждаше, че не им е удобно да са близо до него. Флирт се изправи на крака и сложи ръка върху кървящия си нос, за да спре кръвта.
- Отиди в Медицинския център - заповяда Даркнес.
Флирт не помръдна. - Ще напусна, ако мога да я взема със себе си.
- Тя остава тук. - Тру звучеше ядосано.
- Тя не е твоя - отсече Флирт. Той започна да обикаля около Даркнес, за да достигне Тру.
Даркнес издаде това обезпокоителено, ниско ръмжене.
Флирт спря, отдръпна се до мястото, където първоначално беше стоял, и пусна носа си, за да избърше кръвта, покриваща ръката му отстрани на панталоните. - Той няма права върху нея. Тя също спаси живота ми, Даркнес.
- Тя е под моята закрила. - Изглежда Тру се ядоса още повече, съдейки по рязкото ръмжене. - Той не може да я има. Ще го убия, ако се опита да я вземе.
Даркнес се завъртя бавно, плашещият му поглед намери Джейни. От чувството на страх в стомаха й, сякаш се бе образувала празнота и тя направи крачка назад. Човекът бе сериозно смущаваш.
- Пусни ме - поиска Тру. - Джейни? Ела при мен.
Тя би го направила, ако краката й не се почувстваха като залепени за пода, когато Даркнес я гледаше без да мига. Сърцето й пулсираше, а устата й пресъхна. Не искаше нищо повече от това да хукне към Тру и да се скрие зад него, ако това означава да се чувства в безопасност, нещо, което й липсваше в този момент.
- Видовете не трябва да се убиват един друг. - Даркнес замълча. - Решете сега, преди някой от тях да умре. Можете да останете с Тру, да отидете с Флирт или ще ви върна в Медициския, където ще ви бъдат назначени стражи, които да ви следят. Отговорете ми сега. Загубихме достатъчно от Видовете заради хората и аз отказвам да допусна това да се случи отново.
- Тру - успя да се справи с вълнението.
В секундата в която той се обърна, тя отново можеше да диша нормално.
- Чухте жената - спокойно заяви Даркнес. - Тя избра Тру. Флирт, закарай задника си в Медицинския и ти е забранен този етаж, докато тя е тук. Няма да има повече бой или ще се биете с мен. Не бих искал да убия друг наш мъж, но ще го направя ако се наложи. Ясен ли съм? Нито една жена, която е избрала друг мъж, си струва загубата на живота ви.
Флирт отказа да я погледне, докато кимна рязко, завъртя се на пети и излезе от стаята. Джейни го наблюдаваше как си отива, изпълнена с тъга. Те бяха близки, но тя се почувства така, сякаш някак го бе разочаровала. Нямаше смисъл да атакувам Тру. Може би той мислеше, че е в опасност? Тя можеше да разбере желанието на Флирт да я защити, след като тя направи същото за него в Драквууд.
Даркнес премина през стаята и двамата Нови Видове пуснаха Тру и се отръпнаха от пътя. - Трябва ли документите да бъдат изпратени тук?
Тру не отговори.
Даркнес остана тих за около половин минута. - Реши и не забравяй, че се нуждаем от отговори от тази жена. Трябва да знаеш всички факти, преди да вземеш решение. Не искам да те виждам как страдаш.
- Разбирам - призна Тру.
- Добре. - Той се обърна, изучавайки повредената стена. - На първо място, помоли да поправят апартамента. Ще кажа на някого, че се нуждаеш от няколко листа гипсокартон, освен ако не искаш да изриташ дугата страна на стената и да отвориш място. Може би ще искаш някой първо да го погледне. Повредата може да бъде структурна.