Выбрать главу

Джейни изглеждаше готова да спори, но вместо това тя премисли, след което когато кимна в съгласие. Той я наблюдаваше как тя бързо излезе от стаята му. Той погледна надолу към предната част на панталона си и искаше да вие от безсилие. Той се завъртя и бързо влезе в банята, за да пусне водата. Свали си панталоните и ги хвърли в ъгъла. Водата не беше толкова топпла, колкото му харесваше, но той бързаше да измие доказателствата за неуспешния си контрол, преди тя да го е видяла гол.

Той сведе глава, със затворени очи и пое няколко дълбоки, успокояващи вдишвания. Беше негова отговорност да получи отговори от Джейни, но той я желаеше повече, отколкото искаше да изпълни дълга си. Той не успя да направи първия им споделен секс успешен и се беше сбил с друг мъж пред нея. Просто не беше неговият ден.

Глава 9

Ръцете на Джейни не бяха много стабилни, докато тя завързваше бинт около ръката на Тру. Той носеше само сив анцунг и нищо друго. Откритите му гърди и ръце я разсейваха много. Всяка капка вода от влажната му коса привличаше вниманието й. Поривът да използва върховете на пръстите си, за да проследи всеки една, която се плъзва по златистата му кожа, беше почти невъзможно да се устои. Избий си го. Той е наранен. Спри да мислиш за секс. Съсредоточи се върху това, което правиш.

Дълбоките драскотини бяха почистени и превързани. Не се беше оплакал и не издаде звук, докато тя нежно почисти раните. Това не я изненада. Усещането за парене от антисептикa би изглеждало незначитено в сравнение с острата болка, която бе изпитвал от ръцете на служителите на Драквууд и Мерикъл Индъстрис преди това. Тя постави бинта вътре в комплекта и се изправи срещу него, като погледът й намери неговия.

- Готово. Сигурен ли си, че не искаш да се обадя на някого, за да взема лекарства за болка? Ще имаш синини. - Тя хвърли поглед към червените белези, които бе получил по време на двубоя. - Знам, че си издръжлив, но няма нужда да ти е неудобно, когато хапчето ще ти помогнат.

- Добре съм.

Спомни си друго време, когато бе разговаряла с него за лекарства за болка. По онова време той беше окован в килията си след жесток побой. Това я разтърси, когато чу, че е наранен. Първият й инстинкт беше да отиде да го провери, но това би повдигнало червено знаме, ако тя бе поискала ескорт до стаята му. Вместо това тя трябваше да се прибере вкъщи и да се тревожи цяла нощ, че той може да умре. На следващата сутрин тя контрабандно внесе болкоуспокояващи хапчета от зъболекаря си и ги занесе при него. Виждайки какво му бе направено от първа ръка беше ужасяващо, но чистата ярост на онези, които го бяха направили, я запази достатъчно спокойна, за да не се разпадне пред камерата в ъгъла.

- За какво мислиш? - Той леко наклони глава и я погледна с любопитство. - Ти си по-бледа от обикновено.

Нямаше намерение да споделя спомена. - Мога ли да те попитам защо се бихте със 712? Искам да кажа, Флирт. Вие двамата не се разбирате ли?

- Той те иска, но това няма да се случи.

- Искаш да кажеш, че той се чувства защитнечески настроен. Просто не разбирам защо той мислеше, че си ме наранил. Знам, че ти не би направил такова нещо така, че защо той би си помислил това? Вие двамата никога ли не общувате?

Тру я погледна и очите му се присвиха. - Той иска да се чифтосва с теб. Той би искал да те заведе в дома си и в леглото си.

Това я зашемети. - Не мисля така.

- Иска го.

- Прекарах много време с него в Драквууд. Никога не е показвал, че е привлечен от мен по този начин. Бяхме само приятели.

- Видовете не биха били приятели с персонала.

Тя можеше да разбере защо той протестира срещу тази концепция. - Не бях точно като другите служители. Говорих много с него и го държах разсеян, докато се лекуваше от контузии. Когато не вземах проби, аз се мотаех в лечебния център. Винаги са имали недостиг и оценяваха помощта ми.

- Той те иска.

Тя реши да не спори с Тру. Можеше да е прав, но тя се съмняваше в това. Флирт може би се чувстваше защитнечески настроен към нея след като тя много пъти се бе противопоставяла на лекарите за да лекуват правилно нараняванията му. - Мразя, че двамата се бихте.

- Не съм искал да ти причинявам дистрес. - Той изправи главата си.

- Можеше да те нарани. - Тя изучи превръзките и синините, намиращи се по торса му. - Още по-лошо.

Тру се протегна и стисна ръката й. - Трябва да поговорим. Седни.

Харесваше усещането за топлите му пръсти, увити около нейната. Тя седна непосредстено до него от лявата му страна. Когато седна твърде близо, теглото му, бе наклонило матрака, и на нея не й остана друг избор, освен да подпре краката си, за да не се плъзне към хълбока му.