- Работната група и Даркнес се нуждаят от отговори. Вярвам, че има човек, който те е използвал, но те искат доказателство.
- Никога не съм изтривала текстовете от мобилния телефон. Бях твърде заета да чета съобщенията и пишех отговори, за да се притеснявам за каквото и да е, но гледах да внимавам, никой да не е близо до мен, за да види какво правя. Гледах да го пъхна обратно в чантата и го заровя толкова бързо, колкото можех.
- Къде е?
Тя описа района около апартамента си, където го бе заровила в пръстта зад една градинка с цветя до няколко камъни. - Аз съм единственият човек, който знае къде съм го скрила. Дори не съм казал на агент Брайс. Никога обаче не ме е питал.
- Ще изпратим някой да го вземе.
- Добре. Това й даваше надежда, че историята й ще бъде обоснована.
- Ще ни трябва подробно описание на този мъж.
- Мога да ви го дам. Също така трябва да съставя този списък на служителите в Корнас. Сигурен ли си, че никой друг не е арестуван?
Той прокара меката част на палеца си по ръката й. - Само ти. Двамата мъже с теб бяха мъртви.
Червата й се свиха при спомена, че трябваше да ги убие, но тя отказа да се разпадне. Вместо това тя се съсредоточи върху факта, че всички бяха използвали аварийните изходи, за да избягат. - По дяволите. На всичи ли им се е разминало?
- Да.
- Но те не са взели Нови Видове със себе си, нали? Всички те са били налице? Те оцеляха? Тя му даде броя на Новите Видове в Корнас.
Той кимна. - Нашите екипи трябваше да взривят вратите с експлозиви с ниско мощност. Имаше доказателства, че Сигурността се е опитала да ги достигне, но не са успели. По вратите е имало драскотини от изстрели с куршуми и изглеждало така, сякаш са се опитвали да използват някой от аварийните брадви, за да се опитат да изкарат пантите на вратата. Те са се провалили.
Облекчението беше огромно. - Благодаря на Бога.
- Деактивирала си ключалките на цял етаж със електрошоков пистолет. Какво те накара да се сетиш да използваш това?
- Видях неизправност в електрическата брава на вратата в лабораторията по хематология.
- Хематологична лаборатория?
- Там обработваха всички кръвни изследвания. Взех проба веднъж и намерих двама от техническа поддръжка, работещи на вратата. Един от служителите по сигурността правеше кръгове и посегна към личната си карта, за да я прокара и случайно натисна бутона за включване на зашеметяващия си пистолет на колана. С другата си ръка докосваше клавиатурата. Токовия удар, който получи, беше достатъчен, за да стигне до електроната ключалка и да изпържи веригите вътре. Отне им половин час, за да заменят ключалката и да отворят вратата. Тя направи пауза. - Разбрах, че мога да използвам електрошоков пистолет, за да деактивирам вратите, ако някога се появи нужда, и така и стана.
Тру продължаваше да я гали. - Трябва да си напълно честна с мен, Джейни. Няма да те намразя или да се ядосвам, ако знаеш повече, отколкото твърдиш. Знам, че парите за хората са много важни и може да имаш причини да не казваш местоположението на Видове, за да накараш НСО да ти плати. Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш абсолютната истина. Човешката работна група ще открие всичко, както винаги са правили, и сега е моментът да бъдеш честна.
Той се плъзна от леглото и клекна на колене, заставяйки на едно ниво с очите й. - Независимо колкото и да е лошо, дори и да вярваш, че ще бъда вбесен от детайлите, пак ще те защитя. Разбираш ли? - Той вдигна ръката й, която държеше и я насочи към устните си. Целувката, която той положи върху едната страната на палеца й, беше лека като от перце. - Ще ти простя. Просто си признай всичко лошо, което си направила сега. Давам ти думата си, че няма да позволя на никого да те заведе в затвора.
- Не те лъжа, Тру - казваше всяка дума внимателно. Болеше да бъдеш разпитан отново, след като бяха интимни, но тя разбираше защо той има съмнения. Дори беше трогателно, че той и отправи предложението, в случай, че тя беше затънала до шия в ужасяващите неща, направени към него и други Нови Видове. - Всичко, което направих от откриването на това, което Драквууд наистина правеше в тези подфирми, беше да освободя Новите Видове. Никога не е било за пари.
- Добре.
- Наистина мислех, че работя за някой, който представлява НСО. Нямах представа, че той не е това, за което твърди, че е. Доверих му се, защото той имаше значка и всичко, което ми каза, изглеждаше разумно по онова време.
Той постави ръката й на леглото и я освободи. - Ще ти взема хартия и искам да напишеш всички имена на хората, които можеш да си спомниш в Корнас. Имам нужда и от описание на така наречения агент. Ще го намерим и ще научим дали той знае местоположението на други Видове. Разказал ли ти за друга работа, която би имал за теб? Ново място? Някога споменавал ли е други медицински заведения, където са държани Видове?