- Това ли е всичко?
- Да.
- Добре. Веднага се връщам. Трябва да се преместим по коридора в друг апартамент, докато този не бъде поправен. - Той погледна надолу по тялото й. - Имаш нужда и от дрехи. Нямам нищо против да носиш моите ризи, но не се радвам, че другите мъже, могат да виждат голите ти крака. Имаме магазин за доставки и те имат дрехи за жените-подаръци там. Не са много, тъй като те се радват да пазаруват онлайн, но трябва да имат панталони, които може да ти стават.
Тя го наблюдаваше как излиза от стаята и леко се отпусна на леглото. Очите й се затвориха и звукът на мекия му глас се носеше. Успокоението, че той не се бе ядосал, че е флиртувала с някакво дете, за да го използва, все още не облекчаваше нейната вина.
Тру прекъсна обаждането и кимна на Флейм, докато му подаваше тетрадката. Мъжа я прие, но хвърли поглед към превързаните му ръце и се намръщи.
- Трябва да отидеш в Медицинския център.
- Джейни се погрижи за това.
Той въздъхна. - Работила е в медицинския персонал за Мерикъл?
- Не- Драквууд.
- Не разбирам как би могъл да я защититаваш. Изглежда доста мила, но не съм сигурен, че мога да се доверя на жена, която е работила на такова място. Не се ли притесняваш, че тя може да ти навреди, ако спиш? Ще бъдеш уязвим като споделяте леглото, след като настроиш сетивата си, за да пренебрегваш всяко нейно движение, за да не се събуждаш.
Гневът му се надигна, но той се принуди да го подтисне. Мъжът не беше злобен, а просто любопитен и предпазлив. - Не е знаела, че Видовете са задържани там, докато не поела работата. Вярвам, че тя е направила всичко възможно да ни освободи.
- Чух какво каза за агента. Мислиш ли, че той съществува?
- Екипът изпраща някой да намери мобилния телефон, с който тя се е свързвала с него. Това ще докаже невинността й.
Мъжът наклони глава, изучавайки го. - Ами ако не може да бъде намерен?
Тру знаеше, че Тим би предположил, че е излъгала. Човекът наистина искаше Джейни да се върне в ареста. - Надявам се да бъде намерен.
- Надявам се те да го намерят. Изглежда добър човек. - Флейм се поколеба. - Долу е напрегнато. Някои от мъжете са нервни, че тя е в общежитието. Исках да те предупредя.
- Тя не е заплаха за тях.
- Джерико вече го посочи, но те са наясно какво е направила с него. Трябваше да седне с леден пакет срещу топките си в общата стая на общежитието долу. Заковала го достатъчно силно, за да му причини дълготрайна болка.
- Тя не искаше да го направи. Страхуваше се. Ти я видя. Инстинктите и бяха взели контрол.
- Хората имат ли такива?
- Сигурен съм, че имат такива.
Флейм изглеждаше замислен. - Те са ми толкова чужди.
- Хората?
- Техните жени. Те не са толкова силни като нашите жени и не казват каквото мислят. Ние имаме толкова много общо с нашите жени и нищо общо с човешките.
Тру не можеше да отрече, че Джейни е различна от женските видове. Разликите също могат да бъдат добри.
Флейм въздъхна. - Ще занеса това до асансьора. Даркнес е на път за насам. Тим не се радва, че си взел жената от Медицинския.
- Не ме интересува.
- Той е този, с когото трябва да се справиш, когато се върнеш на работа, след като не се грижиш вече за човека. Колко време ще остане при теб? На мен ми беше възложено като допълнително задължение да пазя и Джерико ще поеме смяната от мен, когато се почувства по-добре. - Той понижи глас, хвърли поглед по коридора и след това се усмихна. - Не мога да повярвам, че малкият човек го е повалила. Той никога не е позволил на някой от мъжете да го удари по този начин. Всички го дразнят за това.
Тази новина не развесели Тру. - Ядосан ли й е?
- Не. - Флейм поклати глава. - Обратното.
Ревността избухна в Тру гореща, като запален огън. - Той е привлечен ли е от нея?
- Не.- Флейм направи крачка назад. - Изглеждаш страшен, човече. Успокой се. Ако погледът може да убива, бих издишал последния си дъх на пода. Той се чувства зле заради нея, това е което имах предвид. Той постоянно говори за нея като за тази "бедна уплашена жена". Той се възхищава, че тя се бори вместо просто да припадне по начина, по който очакваше един от тях. Това е всичко. Възхищение и съчувствие, но не и привличане. Съмнявам се, че той някога би я погледнал, без да потрепне след номера, който тя направи на неговите топки. Това не е такава реакция, която мъжа иска в този регион.
Асансьорът се отвори и Даркнес излезе. Пристъпи към тях. Тру се напрегна, надявайки се, че мъжът няма да го сдъвчи заради боя. Даркнес спря и протегна ръка.