- Това ли са нейните бележки?
Флейм му ги подаде. - Да.
- Извинявам се - каза Тру, без да иска да казва повече по въпроса.
Даркнес се ухили. - За това, че срита задника на Флирт ли? Няма проблем. Забавих се малко повече нарочно, надявайки се да му нанесеш още малко щети. - Той пъхна тефтера под едната си мишница. - Той заслужава името си и синините около счупения му нос ще намалят красотата му. Той винаги върви зад задника ми за това как трябва да се усмихвам повече или никога няма да споделя секс.
Тру се изненада. - Ще се радвам да го ударя отново, ако той дойде след Джейни.
- Няма да го направи. - Даркнес стана сериозен. - Забраних му да се приближава до тази жена и той знае, че не се шегувам. Гордостта му пострада повече, отколкото той самият от юмруците ти, когато тя те избра.
Флейм прочисти гърлото си. - Той обаче е прав. Може да получиш повече оферти за споделяне на секс от нашите жени, ако се усмихваш повече.
Даркнес обърна глава, безмълвно гледаше мъжа надолу. Флейм наведе погледа си. - Просто казвам. Няма да боли. Не мога да си спомня някога да съм видял жена да те посещава или да си ходил в общежитията на жените.
- Гледай си работата.
Флейм кимна и бързо се отдръпна. Тру почти съжали Флейм, тъй като Даркнес плашеше повечето видове. Миналото му е било по-тежко от на повечето и затова те се тревожеха за това как той ще реагира на закачките им. Флейм обаче не беше приключил и Тру задуши стон, като реши, че мъжът е твърде наивен или просто си търси боя.
- Някой човешки мъже са привлечени от други мъже. Това ли е? Никой от нашия род все още не се е чувствал така, но има толкова малко от нас. Това трябва да се случи в някакъв момент. Никой няма да те дразни, ако по тази причина не се усмихваш на нашите жени.
Даркнес изръмжа, тъмните му очи станаха почти черни.
Флейм се отръпна назад достатъчно, за да се удари в стената. - Съжалявам.
- Привлечен съм от жените. Това ли си мислят всички? Харесвам мъже вместо това?
Флейм задържа устните си здраво затворени, но едва кимна.
- Мамка му. Даркнес хвърли на Тру яростен поглед. - И ти ли си мислиш същото?
- Изобщо не мисля за теб и секса.
Това изглежда успокой Даркнес, защото той погледна назад към Флейм и навлезе в пространството на мъжа, заставайки нос до носа с него. - Не бива да ми говориш защо не съм с жена, когато не можеш да млъкнеш за тази, която искаш, но нямаш топки да тръгнеш след нея, изръмжа той. - Но за да успокоя любопитството ти, ще споделя с теб тайна, която по-добре да не чува. - Той замълча, ръмженето от гърдите му престана. - Не съм много нетърпелив да позволя на някой, да се доближи до мен, като се има впредвид, че последната жена, която чуках е тази, която трябваше да убия.
Тогава той се завъртя и остави и двамата в изумено безмълвие. Вратата на асансьора се отвори, той влезе вътре и тя се затвори. Минаха мигове, преди Флейм да зяпне Тру с ужасен израз.
- Той се бъзика с мен, нали?
Тру размишляваше върху израза, който беше видял на лицето на Даркнес. - Не мисля така.
- По дяволите. Настъпах го, нали? Не исках да го разстройвам.
- Трябва да запомниш, че той не е много като нас, Флейм. Всички правихме това, което трябваше, за да оцелеем, докато бяхме държани в плен, но плановете им за него бяха много по-лоши. - Мисли за Джейни изпълниха ума на Тру. Какво щеше да стане, ако Поланитис го бе дозирал с лекарството за разплод и я бе хвърлил в килията ми, развързвайки веригите достатъчно, за да я достигна, независимо където и да се опита да избяга? Отговорът беше лесен. Това би го наранило много повече отвътре, ако той я беше убил в яростта си и до края на живота си трябваше да живее с осъзнаването на това. - Премествам двама ни в апартамент надолу по коридора и ще я заведа да си вземе дрехи.
- И двата ъглови апартамента са свободни в края на коридора. Избери си. Мразя да ходя да вземам дрехи, така че ако нямаш нищо против, да остана тук, докато я заведеш? Казаха ми да пазя вратата, а не да ви ескортирам двамата навсякъде. Бих могъл да прехвърля твоите дрехи и лични вещи в новият апартамент, докато ви няма.
- Ще съм ти благодарен. Искам този от същата страна, на която съм сега. Харесва ми гледката.
- Считай го за свършено. Искам също да избегна слизането долу.
Тру не обвиняваше мъжа, че иска да избегне Даркнес за известно време. - Ще й кажа, че тръгваме сега.
Глава 10
Тру се усмихна на Джейни, когато тя направи бавен кръг пред него, облечена в един от неговите анцузи. Те бяха навити до глезените и тя няколко пъти бе преметнала талията, за да ги направи достатъчно тесни, за да не се изплъзнат по бедрата й. Резултатът беше забавен и в същото време предизвика тревожни чувства. Излишъкът от материал над корема й под твърде торбестата риза й придаваше лек вид на бременна.