Умът му отиде там, представяйки си какво би било, ако тя носеше детето му. Той подозираше, че тъпата болка в гърдите му можеше да бъде копнеж. Да има половинка и да създаде живот с нея беше нещо, което всеки мъж искаше. Това би означавало, че може да задържи Джейни завинаги. Той отблъсна тези мисли.
- Да тръгваме. Имаш нужда от слънчева светлина и ние трябва да ти вземем дрехи, които пасват на теб. Мойте са твърде голями. Флейм ще отнесе моите неща в новия дом надолу по коридора, докато ни няма.
Тя все още се колебаеше. - Сигурен ли си, че не можем просто да ги накараме да изпратят нещата тук?
Той вдиша, усещайки леката следа от страх в нейния сладък аромат. Протегна ръка. - Вярвай ми. Излизането навън ще е добре за теб, тъй като не искам да се чувстваш затворена в дома ми и трябва да избереш това, което искаш да облечеш. В противен случай те просто ще хвърлят всичко, което смятат, че може да ти хареса.
Тя захапа долната си устна.
Той въздъхна. - Не искаш ли да видиш част от Хомеланд? Не си ли любопитна?
- Да. Интересът най-накрая пламна в очите й. - Винаги съм искала някой да покаже снимки на Хомеланд в статия, които обхваща Новите Видове, но те никога не го направиха.
- Не допускаме репортери в Хомеланд или Резервата. Това е риск за сигурността, ако някой знае местоположението на нашите улици и сгради и иска да атакува. Въздушното пространство над земята на НСО е затворено. И има закон, който не позволява на репортерите да се катерят по дървета и да използват оптични устройства, за да гледат зад стената и да правят снимки или видео. Всички пресконференции се провеждат извън стените.
- Те не са ли шест метра високи?
- Девет метра на повечето места.
- Това си е доста високо.
Той дръпна ръката й и я поведе през счупената врата в коридора. Флейм се усмихна и на двамата, но мълчеше и се държеше настрана от тях. Джейни вървеше малко бавно, така че той нагласи крачката си според нея. Говоренето като че ли я разсейваше, така че той продължи да споделя информация, която може да й се стори интересна.
- Ние също не им позволяваме да снимат нашите жени.
- Знаех това. Просто не знам защо.
- Всички мъже, които са били снимани или са присъствали на пресконференции, са получили заплахи за смърт и омраза. Не желаем нашите жени да бъдат подложени на това.
- Това има смисъл.
Тя го последва в асансьора и се усмихна, когато вратите се затвориха. Поведението й обаче се промени, щом стигнаха до основния етаж. Мъжете в голямата стая в общежитието спряха да гледат телевизията на голямия екран, за да насочат вниманието си към нея, вместо към играта.
- Всичко е наред, изръмжа той, стисна я за кръста и използва тялото си, за да я предпази от многото погледи. Той огледа стаята, докато я дърпаше към главните врати.
Един от мъжете се изправи. - Тру? Момент?
Приматът имаше история на не харесване на хората. Тру спря, насочвайки Джейни зад себе си, за да я държи далеч от мъжа. - Какво искаш?
Мъжът изръмжа. - Не ми харесва тя да е тук. Обижда ме, че сме под един и същи покрив. Връщаш ли я на хората? Това е мястото, където тя принадлежи, вместо надолу по коридора където аз спя.
- Отстъпи - предупреди го той. - Тя е с мен и така ще остане. Седни, 861.
Мъжа изду гърдите си и стиснал юмруци. - Тя е наш враг.
- Не е за мен.
- Тя е опасност и заплаха.
Тру изсумтя. - Трябва да отидеш да говориш с един от онези лекари, "свиващи главата", които ни накараха да се срещаме, след като бяхме освободени, ако се страхуваш от жени. Това или трябва да помолиш Фюри за повече обучение, тъй като смяташ, че не си в състояние да се защитиш от някой толкова малък.
861 изсъска. - Виждам желанието ти да се чифтосаш с нея, но след това да би трябвало да я изпратиш обратно в килията й. Винаги трябва да поставяш играчките си настрани, когато си свършил да си играеш с тях.
Тру бутна Джейни по-далеч зад него и я пусна за да освободи ръцете си. Мъжкият изглеждаше готов за атака и се надяваше, че ще го направи, като искаше да го накара да кърви заради обидните думи. Огледа се, за да види дали има други заплахи. Няколко мъже, които бяха освободени от базата в Колорадо, също бяха тук, но се държаха настрана. Те бяха известни с това, че наистина не харесваха всички хора, мъченията, който бяха претърпели, докато са били в плен, ги бяха направили озлобени. Буук се изправи на крака и посегна към една от лампите на маса. Едно добро дръпване и той изтръгна кабела от стената.
- Заповядам на мъжете да отидат в стаите си, изисква Буук с леко ръмжене. - Женската е тук с разрешение на Даркнес. Не искаш да го ядосаш. Той замълча. - Тру и аз ще бъдем най-малкият от твоите проблеми.