- Планирах да я нося.
Квери хвърли поглед към Джейни и се засмя. - Тя сигурно няма да те изтощи.
- Не. Тя не би го направила. Той прие ключовете.
- Ще се видим в седем. Квери отново се усмихна на Джейни. - Хубаво е да се видим и аз бих се радвал да ми дадеш тази рецепта.
- Твоя е. Ще я запиша при първата възможност, която имам.
Квери се завъртя и се насочи към асансьора.
Джейни се взираше в Тру. - Мога да изчакам дрехите. Ти почти взе участие в още един бой.
- Няма значение. Отиваме.- Той се наведе леко и се вторачи в очите й. - Колко сте били близки с него?
Тя хвърли поглед към Квери, когато той влезе в асансьора, преди да задържи погледа си на Тру. Това й напомни за изражението, което имаше, когато я бе питал за Флирт. Тя разбра защо той пита. - Погрижих се за него, когато той беше ранен. Ако питаш дали някога е проявявал сексуален интерес към мен, отговорът е „не“.
Той мигна. - Добре. Да тръгваме.
Тру я изведе навън сред яркото слънце и пусна ръката си. Тя се задъха, когато той я сграбчи с едната си ръка около кръста, наведе се, обхвана я зад коленете й с ръка и я вдигна в прегръдките си.
- Земята ще бъде гореща, а краката ти са твърде нежни може да изгорят.
Тя обви ръка около широките му рамене. - Благодаря. Въпреки това можех да ходя.
- Няма нужда. - Той се обърна и тръгна към редицата колички за голф, паркирани около ъгъла на сградата. Всяка от тях имаше номера, отпечатани отстрани близо до предното колело. - Няма да рискувам да се нараниш.
Той нежно я постави на седалката и обиколи количката. Седалката беше малка, така че те се оказаха притиснати заедно. Тя нямаше нищо против. Тру стартира двигателя, даде назад и смени предавката. Трафикът се състоеше от няколко други колички за голф и един джип. Няколко други джипа бяха паркирани пред различни сгради, а Новите Видове вървяха по тротоарите. Не бяха много, но тези, които видя, се обърнаха да я гледат, докато минаваха.
- Това е като малък град. Има толкова трева и почти няма превозни средства.
- Тук имаме бар, където танцуваме.
Това я зашемети по някаква причина. Тя погледна към него, вместо към обкръжението им. - Ти танцуваш?
Той я погледна. - Да.
- На какво? - Беше наистина любопитна.
- Музика.
- Имах предвид какъв вид?
- Нещо с добър ритъм. Това е едно от по-хубавите неща, които открихме след освобождаването си.
Тя стана тиха и мислено се опитваше да си представи Тру на дансинга. Той беше голям, мускулест и жените вероятно биха се радвали да използват момента, за да се търкат срещу него. Ревността си надигна главата, когато се зачуди кой го е научил, дали е бил бърз или бавен танц и дали това е довело до секс.
Количката се забави и Джейни насочи вниманието си навън. Те паркираха пред голяма сграда. Прозорците бяха затъмнени и двете входни врати бяха затворени. Никакви знаци не посочиха какво беше.
- Сграда за доставки, информира я той и изключи двигателя. - Остани на място. Ще заобиколя и ще те взема. Не забравяй, че земята е гореща. - Той я вдигна в прегръдките си. - Имаме и боулинг тук в Хомеланд. Нашия вид харесва този спорт и дори имаме кино. Всеки обича да гледа филми на голям екран.
Джейни обви ръце около врата му. Харесваше й, че я държи притисната към гърдите си и отново забеляза колко добре мирише. Думите му потънаха и тя се разсмя.
- Какво е смешно? - Той млъкна, вперил поглед в нея.
- Боулинг. Никога не съм играла, но просто ми се стори забавно да се нарече спорт. Мислех, че това е игра.
- Като футбола и бейзбола, но те се считат за спорт.
Тя се усмихна. - Ти си абсолютно прав.
- Ще те заведа на боулинг скоро, за да опитш. - Тру тръгна отново напред.
Вратите бяха автоматизирани и се отвориха, когато се приближиха. Тя мигна бързо, за да се приспособи от яркото слънце към по-тъмната вътрешност. Изглеждаше склад с много високи рафтове. Пред бюро с компютър седеше Нов Вид. Той вдигна глава и погледна как Тру я занеси точно до него. Той нежно я постави на краката й.
- Жената се нуждае от дрехи, лични вещи и обувки, ако имаме.
Котешкият мъж се намръщи. - Тя е тази от Мерикъл?
- Тя е от Драквууд и не приемам този тон, предупреди Тру. - Имате ли налични артикули за жените-подаръци или не?
Джейни беше чула този термин и преди и искаше да попита за какъв подарък става дума, но се въздържа. Мрачният Нов Вид зад бюрото не изглеждаше щастлив, че тя е в склада му. Джейни се напрегна, като се надяваше, че Тру няма да влезе в още един спор с някой заради нея. Вината изглеждаше неизбежна, защото тя продължаваше да поставя Тру в положение, че трябва да я защитава. Двамата мъже се взираха един в друг. Напрежението беше осезаемо.