- Всичко е наред, ако няма нищо от моя размер - прошепна тя, пожелавайки си да бе накарала Тру да остане вкъщи в края на краищата.
- Не. Ще получиш нещата. - Тру не откъсна поглед от другия мъж. - Тя е гост тук, отседнала е в моя дом.
Другият мъж отстъпи, като спусна погледа си. - Добре. Колко дълго ще бъде с теб?
- За неопределено време.
Новият Вид погледна тялото на Джейни, като че ли я оразмеряваше. - Каква миризма предпочита?
- Ванилия и кокос за косата й - отговори мигновено Тру.
Джейни беше шокирана, че той си спомня какъв ароматизиран шампоан и балсам тя използва обикновено. Видовете имаха страхотно обоняние, но тя се бе изкъпала в болницата им, използвайки техните продукти, преди той да я заведе със себе си у дома. Той беше запомнил тази информация от миналото.
- Имам това - потвърди мъжът. - Мога да предположа нейния размер. Ще я снабдим за две седмици, но трябва да отидете онлайн, за да поръчате нейните неща. Подаръците правят така. - Той се завъртя и изчезна зад висок рафт.
Тру се обърна към нея и усмивката му изглеждаше принудена. - Няма да отнеме много време.
- Какво е подарък? - Тя поддържаше гласа си нисък.
- Малки женски видове.
- Защо се наричат така?
Мускул по челюстта му се напрегна. - Те са създадени от Мерикъл, за да бъдат използвани като подаръци за инвеститорите. Получихме част от информацията в малкото записи, които възстановихме.
- Подаръци за инвеститори? Какво означава това?
Красивите му очи блестяха от ярост. - Умишлено са създадени по-малки и слаби, за да не могат ефективно да се борят.- Той се поколеба. - Мерикъл е бил финансиран от някои богати човешки мъже, които искали да малтретират сексуално жени. Подаръците които са частично животни се смятаха за бонус и те плащаха много пари, за да ги получат. Повечето от записите бяха унищожени, което затрудняваше да разберем откъде идват парите и кой може да ги има, за да можем да се опитаме да спасим жените.
Джейни се взираше в него, докато тя попиваше думите му. Тя се залюля на краката си и може би би паднала, ако той не я беше хванал за ханша. - Боже мой.- Чувстваше се отвратена, като си представи нещо толкова ужасно.
- Съжалявам. Трябваше да го кажа по по-различен начин.
Тя стисна ръцете му, щастлива за подкрепата. - Унищожих главният компютъра в Корнас.- Чувстваше се като болна. - Не знаех, Тру. Изтрих ли информация, която би могла да ви помогне да намерите някои от тях?
Той я дръпна към тялото си. - Не знам.
Тя се вкопчи в него и затвори очи. Ръцете й се плъзнаха нагоре по ръцете му, за да стиснат раменете му. Краката й сякаш се превърнаха в желе. - Просто исках да попреча на охранителите да могат да обгазят Новите Видове, които държаха в Корнас.
- Всичко е наред. - Облегна брадичката на върха на главата й и здраво обви ръце около кръста й в стегната прегръдка. - Чувствала си, че нямаш избор. Вярвам в това. Направила си това, което си смятала за най-добро. Ти им спаси живота.
Но на каква цена? Този въпрос я преследваше. Не смееше да го каже на глас. Не е изненадващо, че работната група искаше толкова много да разбере какво има на онзи компютър и защо те действаха така, сякаш съм направила нещо ужасно. Това е можело да им помогне да намерят някои от тези жени.
Глава 11
Джейни мразеше да кара Тру да се безпокои, но просто нямаше какво да каже. Новият Вид в склада й беше предложил да й покаже какви дрехи имат с неиният размер, но тя нямаше никаквъв интерес към това. Можеха да й дадат чували от зърно, за да се облече и тя просто щеше да им благодари. Беше в шок.
Тру я държеше, докато тя не се измъкна от обятията му, когато другият човек се върна. Не искаше той да трябва да се оправдава, че й е предоставял някаква утеха или евентуално да участва в друга битка. Хората, които са работили за която и да е компания, свързана с Мерикъл Индъстрис, са били мразени от Новите Видове по уважителни причини и тя току-що бе открила още една.
Тя потръпна, мислейки за мъжете толкова жестоки, колкото Дийн Поланитис, на който са били давани подаръци от Новите Видове. Тя никога не е виждала нито една от тях в Драквууд или Корнас, но според Тру не са били държани в заведенията. Ужасът от това, което тези жени е трябвало да претърпят, я остави замаяна.
От първа ръка тя бе научила колко ужасни са били изпитанията с наркотиците в Драквууд. Тя обаче не е била насилвана сексуално. Да си представи години на сексуално насилие в ръцете на някой звяр беше кошмар. Тя би предпочела да бъде бита и словесно малтретирана, отколкото да има някой психо да я използва за да задоволява своите извратени сексуални нужди.