Тру я пренесе обратно в количката за голф и я остави там, за да извади половин дузина чанти. Тя седеше много неподвижна, дори не смееше да вдигне поглед, докато минаваха превозни средства. Той бързо се върна и ги закара обратно в общежитието. Двигателят се изключи.
- Добре ли си?
Принуди се да го погледне. - Защо ме спаси?
- Не трябваше да ти разказвам за подаръците. Не знаех, че това ще те разстрои толкова много. Мерикъл ги е раздала отдавна. Съмнявам се, че Корнас е имал информация на своите компютри.
- Ами ако са имали?
- Ами ако не са имали? Разстроена си, без да знаеш дали има причина.
Тя кимна, опитвайки се да се хване за тази надежда. - Добре.
- Спасихме някои от тях. Повечето бяха отдавна мъртви, докато ние успеем да разберем къде са.
- Мъртви?
Той се намръщи. - Повече нищо няма да ти кажа.
- Моля те?
- Много от тях не оцеляха за дълго. Да влезем вътре.
Тя излезе от количката, преди той да успее да я вземе на ръце. - Аз мога да ходя.
Той изръмжа, не беше доволен, но посегна към торбите. - Остани на тревата. Тротоарите ще са горещи.
Не й пукаше дали краката й ще изгорят, но знаеше, че това ще го разстрои, така че вървеше по тревата. Той набра код и прекара картата си, за да получи достъп до общежитието. Това й напомняше на Драквууд и Корнас с мерките им за сигурност. Общата стаята беше празна, когато влязоха в сградата. Той я поведе директно към асансьорите. Никакви думи не бяха изречени, докато стигнаха до третия етаж.
Флейм стоеше в коридора, облегнат на стена. Той се усмихна. - Това не отне много време. Всички твои лични неща са преместени в новия дом. Той се изправи и отвори вратата за тях. - Накарах ги да доставят обяд. Надявам се, че нямате нищо против. - Той подаде картата на Тру. - Същият код.
- Благодаря ти.- Тру я хвана за ръката и я насочи вътре.
- Благодаря - промърмори тя.
- Добре ли е? - Флейм звучеше загрижено.
- Тя ще бъде добре. Благодаря ти. Не позволявай на никого да ни смущава.
- Имаш го. - Флейм плътно затвори вратата.
Джейни се обърна, когато стигна до центъра на стаята, гледайки Тру да поставя торбичките на тезгяха между хола и кухнята. На масата стоеше поднос с две покрити чинии. - Ти яж. Аз не съм гладна.
Той се намръщи. - Ти трябва да ядеш.
- Изгубих апетита си. Имаш ли нещо против да легна?
Тя не чакаше отговор, а просто влезе в спалнята. Леглото с висок табла и крака беше кожено чудовище и по-високо отколкото на старото място. Тя поспря, мразейки се, че тя е причината да трябва да се преместят. Матракът беше на нивото на бедрата и тя ще трябва да се катери по него. Яркосиньото спално бельо беше хубаво, но тя предпочете това на Тру.
- Джейни?
Тя се обърна, вперила поглед в него, където той опря ръце към рамката на вратата. -Да?
Пусна рамката, приближи се. - Кажи ми как да те накарам да се почувстваш по-добре.
Погледът й се движеше по тялото му, спираше се върху широките му гърди, стигащи до тясната му талия и стегнатия корем, до анцунга, покриващ мускулестите му дълги крака. Тя се взираше в килима, не смеейки да отговори.
Пристъпи още по-близо, тя трябваше да вдигне поглед или да гледа право в слабините му. Тя огледа пълните му устни, като искаше той да я целуне. Това би могло да я разсее от цялата тази болка и отчаяние. От усещането за голямо съжаление.
- Джейни? - Той протегна ръка и обви ръка около бедрата й. С другата измести косата й назад, а палецът му галеше челюстта й. - Какво ти е необходимо?
- Ти - изрече тя. Това изненада и двамата, съдейки по начина, по който кафявите му очи се разшириха и бузите й се затоплиха.
Тру издаде мек, животински звук, който беше някак секси. - Надявам се да имаш предвид това, което си мисля.
Това беше насърчение за нея да протегне ръка и да плъзне дланите си нагоре по гърдите му. Тя си пожела ризата да я няма, копнееше да докосне топлата му кожа, вместо мекия материал, опънат върху здравото му тяло. Пръстите й се извиха около тила му, сграбчиха го там и го придърпаха, за да спуснат главата му. Той се подчини и тя леко наклони глава, облиза устните си, за да ги намокри, докато се издигаше на пръсти.
- Целуни ме? Моля те?
Не бе необходимо да го питат два пъти. Устата му се спусна и тя затвори очи. Първото докосване на устата му срещу нейната изпрати тръпки по гръбнака й. Тези твърди устни бяха по-меки, отколкото изглеждаха, когато срещнаха нейните. Той раздели устните й и езикът му се плъзна вътре, за да я проучи. Вълнението се надигна, когато Джейни се притисна към него. Ръката, милваща лицето й, се спусна към бедрата й, докато двете ръце ги обгърнаха и той разпери пръсти.