Тя му се ухили открито и стисна задника му, търкайки сърцевината си срещу него. - Имаме часове, а? Трябва ли това да ме плаши? Не мисля така.
- Добре.- Той спусна устни към нейните и овладя устата й. Да целуне Джейни го накара да забрави всичко освен нея и нуждата да се движи.
Глава 12
Джейни искаше да използва сешоар, но Тру изви вежди, когато тя го попита дали има такъв.
- Ще приема това за не.
- Това е лошо за косата.
Тя нямаше да спори с него. Беше невъзможно тактично да се посочи, че тя не вярва в това. Поне, за да не е необходимо да се споменава, че той не е човек или да използва такъв аргумент като факта, че тя сушила кучето си като дете със сешоар. Тя не искаше да повдига тази чувствителна тема. Просто използва кърпа, за да подсуши мокрите си кичури.
Чантите, които бяха донесли от склада за доставки, съдържаха куп тениски и няколко памучни клина със среден размер. Бяха и дали два бели спортни сутиена. Те бяха изработени от еластичен материал, предназначен да побере различни форми на гърдите. Единствената рокля, която беше включена, я накара да зяпне, когато я извади.
- Харесва ми. Облечи я.
Джейни се намръщи. - Има ярко лилави и розови цветя навсякъде. Мисля, че и спътник от космоса би могъл да ме забележи в това, Тру. Тя смяташе, че е ужасна. Това й напомняше за нещо, намерено в хавайски туристически магазин, който само някой с лошо зрение можеше да купи.
- По-лесно ще ми е да я сваля когато се върнем.
- Да. - Тя хвърли роклята на леглото. - Знам, че изобщо не искам да я нося. Това е сигурно.
Той се ухили. - Облечи я.
- Мисля, че ще отида с една от сивите ризи и черните панталони. - Претърси чантите, но все още не намери това, което търси. - Този човек не ми е сложил гащички.
- Повечето мъже не носят долно бельо. Вероятно не се е сетил. Харесвам те без тях.
Тя се ухили. - По-малко да имаш да сваляш по-късно?
- Точно. - Погледна часовника си. - Трябва да побързаш. Не искаме да закъсняваме.
- Ти си този, който настояваше да ядем и да вземаме отделни душове.
- Все още се възстановяваш, Джейни. Трябва да ядеш често и знаех, че няма да държа ръцете си далеч от теб, ако си беше взела душ с мен.
Топлина се разля по цялото й тяло, спомняйки си часовете, които бяха прекарали в леглото заедно, и че той я е прекъснал само за да й донесе храна. Той не искаше да разбере, че тя не може да яде толкова, колкото той може да консумира, така че те биха спорили малко, когато Джейни каза, че се е нахранила. Беше мил, но тя не беше подценила доминиращата му личност.
- Чувствам се изненадващо добре и възстановена. Исках да те видя мокър все пак.
Джейни хареса начина, по който той издаде секси звуци в отговор на погледът му които се спусна надолу по тялото й, когато тя пусна кърпата, за да се облече. Никой мъж не я беше карал да се чувства толкова желана или толкова секси, колкото Тру можеше, само с гладния си поглед. Интензивността на погледа му я караше да се чувства специална и силно желана.
- Имаме нужда от тяхната помощ, за да намерим агента, който те е използвал.
Отрезвяващото изказване уби нейното игриво настроение. Беше лесно да забрави всичко лошо, когато прекарваше времето си с Тру. - Точно така. Освен това й напомни за времето, в което са били заедно в присъствието на други Видове. - Просто не искам да влезеш в поредната битка, защитавайки ме.
- Това са Видове от Драквууд. Те те познават, Джейни. Няма да има агресия.
- Сигурна съм, че някой от тях не се интересуват колко добра съм била с тях. Те бяха затворени против волята им и аз бях част от това.
Тру пристъпи напред, за да погали нежно бузата й. - Ти беше частта, която направи пленът ни поносим. Не забравяй това. Винаги има онази искра, която дава надежда за по-добри неща, когато животът е лош. Ти беше това за нас. Никога не отричай колко важно е това.
Тя се взираше в очите му, благодарна за любезните думи. - Няма да го правя.
Той свали ръката си. - Няма нужда да се притесняваш, че ще бъдеш наранена от някой, когото ще срещнем. Никога няма да позволя това да се случи.
- Благодаря ти.
Той се намръщи. - Не прави това. Не искам нито имам нужда от твоята благодарност.
- Добре. Защо това те ядосва?
- Ще обсъдим това по-късно. Трябва да тръгваме. Те ще чакат, а аз обичам да бъда точен.
Тя го последва навън. Имаше друга охрана, която тя не беше виждала досега. Той бързо я огледа, преди да кимне на Тру. - Къде я водиш?
- Библиотеката. Имаме среща.
Новият Вид се намръщи. - Никой не ме е информирал.
Тру грабна ръката й и постави тялото си между нея и другия мъж. - Тя не е затворник и аз съм с нея. Мислех, че Джерико е на смяна.