- Даркнес ме помоли да го покрикрия.
Джейни се надяваше, че не е наранила толкова много примата, че той не бе в състояние да се върне на работа. Тя отвори уста да попита, но не го направи, защото се страхуваше, че само ще влоши нещата. Тру я насочи пред него като я държеше далеч от другия Нов Вид. Охраната се опита да ги последва в асансьора, но Тру го блокира.
- Отстъпи.
- Трябва да я държа под око, ако тя не е в дома ти.
- Тя не е опасна за никого - изръмжа Тру.
Вратите се затвориха, оставяйки охраната от другата страна. Джейни се вгледа в Тру, когато се обърна. - Може би не трябва да напускаме мястото ти. Напълно разбираемо е защо са подозрителни.
- Моята дума е всичко, което трябва да има значение и аз отговарям за теб.
Тя преглътна желанието си да му благодари още веднъж, че вярва в нея. Не изглеждаше справедливо, че той трябваше да се справи с толкова много враждебност от нейно име. Всички жертви, които тя направи, бяха неин избор. Можеше да се отдалечи, след като Драквууд беше свален, но мисълта да не помогне повече на Новите Видове, когато агент Брайс й беше казал за Корнас, беше немислима. Някой трябваше да ги спаси и тя беше в състояние да го направи.
Тя дори бе обмисляла възможността за обратната реакция, ако ролята й някога беше изложена публично. Някои хора мразеха Новите Видове, създавайки организации в знак на протест срещу това да им се дават човешки права, а някои църкви дори заявиха, че са отвратителни. Тя беше готова да издържи на тяхната предубеденост и пристрастна преценка, ако се стигнеше до това, но никога не й бе минавало през ума, че хората, които обича, ще трябва да плащат също. Тру не трябваше да я защитава, но въпреки това го правеше. Нейното семейство вероятно би имало същата съдба, щеше да бъде на прицел заради нейните действия.
- За какво мислиш?- Тру докосна рамото й, откъсвайки я от мислите й. - Изглеждаш толкова тъжна.
Тя вдигна поглед, а след това просто пристъпи напред и го прегърна. - Няма значение.
Той обви ръце около нея и я придърпа по-близо. - Напротив има.
Тя се измъкна от прегръдката му когато вратите на асансьора се отвориха. - Просто беше дълъг ден. Добре съм.
- Не ми харесва да виждам това израз на лицето ти и ще ми кажеш какво го е сложило там. Ще поговорим повече за това по-късно, у дома. -Той внимателно я изучи.
- Става. - Тя се надяваше той да забрави и да остави въпроса да отмине. Тя вече се почувства достатъчно виновна за всичко, което направи, и не искаше да го натоварва с емоционалните си сътресения.
Той хвана ръката й и я заведе до голямата библиотека. Рафтове, пълни с книги, бяха наредени от пода до тавана. Красива камина от сив камък заемаше задната стена, а пространството в центъра на стаята имаше дълга конферентна маса с плюшени столове. Новите Видове стояха там, когато влязоха и Джейни спря, вперила поглед в познати лица, които никога не бе мислела, че ще види отново. Усмивката дойде мигновено, въпреки несигурността й, че може би не са толкова щастливи да я видят, колкото тя.
- Изглеждате страхотно - избъбри тя. Погледът й се спря особено на една жена и тя несъзнателно направи крачка към нея.
- Стой до мен. -Тру я придърпа назад.
- Тя е в безопасност тук, заяви силно един мъж, преди тонът му да омекне. - Хубаво е да те видим, Шивър. Ще трябва да научиш нашите нови имена. Сега името ми е Джинкс.
Джейни се ухили на високата, чернокоса котка, притежаваща този глас. - Все още ли си склонен към злополуки?
Мъжът се разсмя. - Не точно. Избрах името по други причини.
Тя погледна надолу към ръката му, опирайки се на облегалката на стола. - Как е?
Той пусна плюшения материал и сви пръсти, завъртя китката си, докато тя не можеше да види дланта му. Дебел белег пресече дланта му след прободна рана, която получи, когато пазач се опита да го убие в знак на отмъщение за нещо глупаво. Джинкс беше хванал острието, за да предотврати да му бъде прерязано гърлото му.
- Работи чудесно . - Той направи крачка по-близо. - Наистина предизвика онзи лекар, като му намекна, че той би бил некомпетентен, ако не може да поправи щетите, за да мога да си движа пръстите.
От нахлуващите емоции в гърлото й се издигна буца, която я лишаваше от възможността да говори. Тя преглътна силно.
- Чух, че служителите планират да ме преместят някъде другаде, тъй като този лекар смяташе, че загубата на подвижност на едната ръка ме прави неподходящ за по-нататъшно използване. Ще бъде трудно да се увеличи ефективността на координираните действия на ръцете и очите с помощта на лекарствата, ако и двете ръце не работят.
Джейни не знаеше това. - Къде? Корнас Рисърч ли беше?