- Не. Това беше лагера на смъртта за нашия вид. Един от служителите се разпаднал при разпит и издаде местоположението. - Мускул на челюстта му трепна и тъмносините му очи се присвиха от ярост. - Беше миниран за да експлодира. Всички четиринадесет Вида загинаха, преди да могат да бъдат достигнати.
- О, боже - прошепна тя, ужасена.
- Ти ми спаси живота. - Джинкс съсредоточи интензивния си поглед върху нейния. - Сега ще направим всичко възможно да спасим твоят, Шивър.
- Здравей, Шивър - обади се жената.
Джейни обърна глава и отново се усмихна. - Изглеждаш страхотно, 754. Оставила си косата да порастне. Толкова си красива. - Разбра, че се е обърнала към нея по номер. - Съжалявам. Не трябваше да ти казвам така. Какво име си избра?
- Луна. Тя погледна Тру. - Мога ли да я прегърна? Няма нужда да заемаш защитна позиция и да я държиш до себе си. Всеки от нас трябва да й благодари за проявената към нас доброта. Спокойно, Тру. Тя е сред приятели. Тя ме спаси от изнасилване.
Напомнянето за този инцидент накара Джейни да трепне. - И двамата имахме голям късмет, че той беше твърде зает със заплахи, за да чуе отварянето на вратата.
Тру изръмжа. - Какво си направила?
Тя забеляза гневното му изражение и се надяваше, че това не е причинено от нейните действия. Тя не съжаляваше за това, което беше направила този ден или някой друг ден. Винаги се опитваше да остане една крачка пред персонала и да измисли начини да ги подмами или манипулира да направят необходимото, за да помогнат на Новите Видове. - Отворих вратата, за да я проверя и го видях как стои до леглото й, като продължаваше да разправя какво планира да направи с нея, докато сваляше колана си. Използвах подлогата и го заковах в задната част на главата. Той никога не ме видя да идвам. Той бе изключил камерите в стаята, за да се увери, че охрана няма да го забележи, но това също означаваше, че няма доказателство, че съм била там. Направих да изглежда, така че той се подхлъзнал и ударил главата си на ръба на масата.
Луна се изкикоти. - Тя удари този задник толкова силно, че му бяха нужни петнадесет шева. Беше ядосана, че той ще ме нарани. Научих нови думи за псувни от Шивър. Тя също доотвори панталоните му, за да покаже на персонала какво е планирал да ми направи. Лекарите се вбесиха, когато влязоха и го намериха на пода, защото той можеше да съсипе това, което бяха планирали за мен. Никога повече не го видях.
- Можеш да я докоснеш - реши Тру като пусна ръката й.
Луна беше с цели двадесет сантиметра по-висока от Джейни. Другата жена я прегърна здраво. Тъпа болка прониза ранената й страна и Джейни изстена. Луна отпусна незабавно прегръдката си, трепна и се намръщи.
- Какво не е наред? Нараних ли те? Забравям колко са слаби хора.
- Не. Това е моята страна. Все още е малко възпалена. - Джейни докосна превръзката под ризата си. Тру беше сложил нова след душа й.
Главата на Луна се извъртя рязко в посока на Тру и тя изръмжа. - Нарани ли я?
- Не - веднага отрече Джейни и посегна към ръката на гневната жена, за да отвлече вниманието й от него. - Бях простреляна, когато момчетата ви от работната групата удариха Корнас Рисърч. Това е мястото, на което отидох след Драквууд.
- Екипите на специалната група те застреляха? - Джинкс ахна.
- Не. - Джейни поклати глава. - Това беше един от охраната на Корнас.
Луна стисна ръката й окуражително. - Седни и ни кажи всичко. Трябва да знаем всички подробности за ситуацията ти, за да можем да разберем как да ти помогнем. Трябва да започнеш от началото.
Джейни се настани на удобна седалка с Тру от едната страна и Луна от другата. Двойните врати към библиотеката се отвориха и Флирт влезе вътре. Тру се изправи на крака, ръцете му бяха готови за бои.
- Спокойно. - Флирт въздъхна. - Знам, че не трябваше да бъда тук, защото Даркнес ми нареди да стоя далеч от нея, но бъди разумен. Всички искаме да помогнем на Шивър от тази каша. Извинявам се, че пресякох линията. Дойдох, за да съм в помощ и важното е да я оневеним, за да не бъде обвинена в никакви престъпления.
- Благодаря ти.- Джейни затаи дъх и чакаше да види какво ще направи Тру. Не искаше те да влязат в поредния двубой.
Суровото му изражение омекна и той зае място. - Добре. Бъди в помощ, но седни надалеч.
Флирт зае празното място в края на масата. - Какво съм пропуснал?
- Джейни е на път да ни разкаже за агент Брайс и как тя вярва, че е работил с НСО, за да освободи нашите хора.
Тру й кимна. - Започни.
Квери, тихо помоли всички да заемат място. Всички го направиха и стаята утихна. Джейни ги огледа и издиша. Нямаше да е лесно да разкаже всички подробности за работата на хората, които са ги наранили, но това трябваше да се направи. Просто се надяваше, че няма да я намразят до момента, в който завърши да им продоставя цялата информация.