Луна нежно стисна ръката си. - Разбирам и ти вярвам. Знам, че би рискувал живота си за моя. Този пазач можеше да не е бъде съборен в безсъзнание. Той беше едър мъж и можеше да ти направи това, което планираше да направи на мен, за да си отмъсти за това, че го удари. Те наистина бяха лоши, когато ние се борихме. Ти си достатъчно малка, за него за да те убие с един удар от палката си, но те никога не е удряха само по веднъж. Щеше да умреш, ако той беше станал.
- Рискувала си много. - Тру, не изглеждаше щастлив, докато говореше. - Имала си късмет.
Реши бързо да промени темата, защото не й харесваше погледът в очите му, докато той я гледаше. Имаше притиснително чувство, че той планираше да й се скара по-късно заради опасността, на която се е изложила. - Агент Брайс дойде да се видим веднага след като Драквууд беше свален за да ми каже, че има информатор на друго място, но тя твърде много се е страхувала да изнесе доказателства. Той имаше начин да уреди да ме наемат там, така че се съгласих да отида. Имаше Нови Видове, които се нуждаеха от помощ.
- Изпратена си била в съоръжението, минирано с бомби? - Луна се намръщи.
- Не - отговори й Квери. - Тя говори за Корнас Рисърч.
Джейни навлезе в повече подробности относно работата в Корнас и накрая замълча. - Казах на агент Брайс, че ще остана вкъщи в деня на нападение. Дори взех назаем колата на съсед тази сутрин, за да отида на работа, в случай че полицията следеше за мен. Пристигнах в Корнас и се уверих, че не могат да обгазят Новите Видове. - Тя сподели всички подробности до момента, в който се бе събудила в Хомеланд. - Тогава разбрах, че агент Брайс наистина не работи за НСО и че той ме е използвал през цялото това време.
- Пропусна важна подробност. - Тру я погледна с остър поглед.
Тя го погледна, без да знае за какво говори. - Мисля, че покрих всичко.
- Кажи им какво ти се е случило в Драквууд и какво си претърпяла.
Тя усети как кръвта й се изцежда от лицето й. - Това е без значение.
- Те трябва да знаят всичко, през което си преминала, опитвайки се да ни освободиш, Джейни. - Строгото му изражение не търпеше възражение. - Кажи им какво ти е направил Поланитис.
Тя понижи глас. - Не е нужно.
- Напротив. - Тру се изправи толкова бързо, че столът му падна и се удари на пода с гръм. - Поланитис заплаши, че ще ме убие, ако Джейни не се подчини да приема наркотици за разплод. - Той се наведе напред, притискайки ръце по повърхността на масата. - Тя се съгласи и аз съм жив. Бавно разгледа мъжките лица около масата. - Искам да знам дали някой от вас се е чифтосвал с нея, докато тя е била дрогирана, тъй като не си спомня. Дори ще ви позволя да живеете достатъчно дълго, за да се опитате да ми обясните как някой от вас може да я наранил по този начин.
- По дяволите. - Квери се изправи на крака доста по-бавно и погледът му беше прикован към Тру. - Сериозен ли си?
- Чифтосал ли си се с нея? Тя е била дрогирана и безпомощна. Тя няма спомени за това.
- Мамка му не! - Той поклати глава в отказ. - Никога не съм я пипал и сигурно грешиш. Те не биха дали тази гадост на човек.
Тру изръмжа. - Не я гледай по този начин. Те са го направили и искам да знам дали някой от вас я е докоснал.
- И аз също- каза Луна със суров тон. - Мъжът, който е бил принуден да се съгласи, не е бил под влиянието на наркотика, тъй като тя е тук с нас. В противен случай тя не би оцеляла по друг начин. Едва издържах мъж, който излезе извън контрол и то, само защото поддържах бистър ум и не се съпротивлявах. От болка вследствие на лекарството, тя е щяла да се блъска наоколо и това е щяло да го провокира към по-голяма агресия. - Тя огледа масата. - Кой от вас се е съгласил да се чифтосва с нея?
Никой не проговори.
- Може би, ако не беше заявили, че ще ги убиеш, тихо обяви Флирт, -те можеха да са по-склонни да си признаят.
Горната устна на Тру се повдигна, показвайки острите му зъби. - Ще им позволя да се извинят пред нея и да обяснят защо са наранили Джейни, преди да използвам голи ръце, за да раздам справедливост. Била е безпомощна. Знаете какво прави това лекарство и че е против волята. Тя не се е съгласила да бъде обладана.
- Тру, моля те - помоли се Джейни. - Няма значение.
Той завъртя главата си надолу с широко отворени очи. - Има значение. Как можеш да кажеш това?
Сълзи изпълниха очите й, когато се изправи на крака. Тя бързо примигна, за да изчисти зрението си. Краката й потръпнаха, но коленете й не се огънаха. Тя не можеше да погледне никого освен него, чувствайки се смутена и ужасена в същото време.