- Значи ти си причината за всички разногласия между моите хора.
Не беше сигурна как да отговори и реши да мълчи.
- Тя не изглежда опасна, промърмори тъмнокосият мъж отдясно. - Тим я нарече ходеща бомба със закъснител, но тя е много дребна, за да нанесе много щети, ако избухне.
- Стига, Джейдид- въздъхна Даркнес. - Сега не е време за шеги.
Тру стана от стола си и се премести в положение, което го постави между Джейни и другите мъже, но тя все още ги виждаше. - Защо си тук?
Джъстис изви тъмна вежда и усмивката му изчезна. - Не съм добре дошъл?
- Разбира се, че си - заяви Луна бързо. - Просто сме изненадани да те видим.
- Защо си тук? - Тру не отстъпваше.
- Няма нужда да бъдеш груб - изръмжа Даркнес. - Имаме новини и Джъстис искаше да бъде този, който да ги сподели.
- Спокойно, Тру. Стой там. Тя е в безопасност. Дойдох да ви информирам, че мобилният й телефон е намерен точно там, където тя каза и данните от него се обработват. - Ръцете на Джъстис се отпуснаха отстрани на тялото му и погледът му се насочи към нея. - Информацията съвпада с това, което си ни казала.
- Знаех, че ще е така. - губият тон на Тру омекна. - Тя няма да се изправи пред закона на Видовете.
- По дяволите, напротив. - Тим влезе в стаята.
Джъстис се обърна и въздъхна. - Защо си тук, Тим?
- Ти ми затвори. - Тим огледа стаята и вниманието му се спря на Джейни. - Тя лесно би могла да използва втори телефон за да се преструва, че е съществувал така нареченият агент Брайс. Това се опитвах да ти кажа преди малко когато толкова грубо ме отряза. Трябва да играя ролята на адвокат на дявола. - Той приближи към високия лидер на Новите Видове, но спря на няколко метра. - Тези текстове не доказват нищо по дяволите, освен че тя е достатъчно умна, за да мисли напред, в случай че някога бъде хваната.
- Успяхте ли да проследите другия номер? - Джъстис отново кръстоса ръце върху гърдите си, в очакване на отговор.
- Това е задънена улица. Обадихме се - и нищо. Компанията не води записи, тя е безполезна. Тя или е унищожила втория телефон, или е премахнала батерията. - Той насочи палец към Джейни. - Тя все още е заподозряна.
- Тя не лъже. - Тру направи крачка напред, но спря.
Тим се изправи срещу него. - Тя интелигентна ли е?
- Разбира се. Не обиждай.
- Не обиждам. Казвам, че е шибано умна и точно това беше моята гледна точка, отвърна Тим. - Приятелката ти е добра, но аз съм по-добър. Ще прикова задника й към стената.
Тру изръмжа и стисна юмруци, но се сдържа.
- Тим, предупреди Джъстис, не заплашвай жената.
Даркнес застана между Тру и Тим. - Ще обсъдим това някъде другаде, ако имаш притеснения, Тим.
- Опитах това. Джъстис ми затвори, така че трябваше да дойда тук. Няма случайност, когато говорим за жена, която е работила не в едно, а в две от тези дупки, за които платихме пари за откуп. - Наведе се настрани, за да погледне Тру. - Тя е била мила с теб и ти е спасила живота. Разбрам, че би искал да погасиш този дълг и да я защититиш. Явно имаш чувства, които надхвърлят благодарността. Дори го разбирам. По дяволите, имаше една снайперистка от постсъветската армия, която беше толкова гореща, че можеше да изпържи яйца на циците си, но никога не забравих колко смъртоносна може да бъде.
Тим млъкна и понижи гласа си. - Просто ви моля да ме оставите да си върша работата. Не сме намерили агент Брайс или човекът, представящ се за него, ако изобщо съществува. Няма да започна да изяснявам този въпрос с твоята приятелка, но аз не се връзвам на нейната история, докато и аз нямам солидно доказателство. Моят приоритет е да защитавам всеки проклет един от вас, въпреки че това ме кара да изглеждам като задник. Нямам сантиментална връзка с нея, която по някакъв начин би могла да промени моята преценка. Можеш ли да кажеш честно същото?
Тру отвори ръце. -Не, но силно вярвам, че грешиш.
- Надявам се да си прав, както по отношение на себе си, така и по отношение на нея. Мразя да гледам, когато един мъж разкъсва душата си заради някоя жена която го се е възползвала от него. Нека се съгласим, че мненията ни се разминават и да направим компромис. Тя може да живее с теб, стига движенията и контактите с другите да са ограничени, но от обратната страна, аз трябва да продължа разследването, докато не съм напълно удовлетворен от нейната вина или невинност.
- Това е честно.- Даркнес погледна и двамата мъже.
Тру кимна. - Добре. Не се опитвай да я вземеш от дома ми.
- Тогава я гледай. Тя няма да има външен контакт, а подържането на Офицер пред вратата ти остава в сила. - Тим пъхна палците си в предните джобове на войнишките си панталони. - Чух, че се опитваш да й помогнеш да докаже своята история. Вярно ли е?