- Да.
Тим огледа стаята с всички събрани Нови Видове и каменното му изражение омекна в нещо, което можеше да мине като съчувствие. - Направих няколко обаждания, тъй като тя заяви, че се е свързала с НСО чрез уебсайта. Нямаше фалшиви уебсайтове, които да имитират НСО, когато Драквууд съществуваше. Моите момчета нямат достъп до предишни имейли и съобщения, които Хомеланд получават, тъй като Джъстис настоява, че само Видовете отговарят за това. Препращат на моя екип всичко, което трябва да видим. Ако тя e изпратила имейл или оставила съобщение, ако казва истината, може би ще можете да го намерите, за да потвърди тази част от нейната история. Няма да е лесно, но вие ще допринесете с нещо, както и аз.
- Благодаря ти.- Тру седна на мястото си.
- Преди Офицерите ви да поемат уебсайта, но бях уверен, че имате резервни копия на хартия на всичко, което влезе или излезе от имейл акаунта, свързан със сайта. Протоколът винаги е бил автоматично да се разпечатва всички съобщения и писма до нас и да се архивират. - Той сви рамене. - Звучи като адски много документи, през които трябва да се ровиш, но това е вариянт. Освен това тя беше права за онези скрити газови разпределители в пожарните аларми в Корнас. Екипът ги намери точно там, където тя каза. Те можеха да бъдат задействани случайно, докато се събират доказателства и някой можеше да е бъде убит. Те са били деактивирани.
- Хайде да отидем в моя офис, предложи Джъстис. - Имам друг въпрос, който трябва да обсъдя с теб, Тим.
Човекът открито трепна. - Да. Разбира се. Нека да приключим с това. Харесва ми едно хубаво сритване на задника ми, преди да се прибера у дома. Обикновено обичам това да става в края на деня.
Джейни ги наблюдаваше как си тръгват със смесени чувства. Името й все още не бе изчистено, но тя нямаше да бъде изведена от дома на Тру и да бъде изпратена в затвора. Джинкс открито й се усмихна.
- Ще намерим имейла ти или това съобщение, което си оставила.
- По това време не поддържахме сайта, намеси се Луна. - Това е добра новина.
- Какво е доброто в това? - Тру постави лакти на масата и опря челюстта си в обърнатите си ръце.
- Хората имаха достъп до входящите имейли и съобщения. Търсим човек. - Луна грееше.
- Тя е права. - В гласа на Квери прозвуча нотка на вълнение. - Имаме всички досиета за всеки човек, работил за НСО. Оттам трябва да започнем. Ето как агент Брайс се е свързал с нея. Той може да е този, който е получил и е отговорил на имейла й или може би е получил копие на съобщението, което е оставила. Те отиват в същите файлове.
- Защо някой би направил това, ако работи за нас?
Луна отговори на въпроса на Тру. - Пари. Знам, че хората имат нужда от пари и те ги получават, като работят. Той щеше да остане без работа, когато Видовете са поели сигурността и уебсайта. Обмяната на информация за пари е много човешка черта.
Джинкс изръмжа. - Първото нещо утре сутринта е да се срещнем в Сигурността и да извадим документите за човешките мъже, които са работили в НСО. Това може би ще е по-бързо от преминаването през файловите шкафове, съдържащи стари копия на имейли и съобщения. - Той се взираше в Джейни. - Можеш да погледнеш техните лица. Всички служители имаха служебни карти със снимка и тази информация е на нашите компютри. - Тя може просто да ги разгледа, докато намери подходящия човек. - Луна кимна. - Може да имаме късмет, ако Брайс е истинското му име. Това не би ли било чудесно?
- Съмнявам се той да е толкова глупав. - Тру се изправи на стола си. - По-лошо е, ако този човек е дал информацията на някой друг, за когото нямаме записи? Няма снимка, няма идентификация.
- Не бъди негативен, отсече Квери. - Това е надежда.
- Просто не искам да се вълнуваш твърде много, за да можем да разрешим това бързо. - Тру изучи Джейни и погледна надолу встрани от нея. - Никога няма да забравя как почти умря. Утре може да си подложена на изпитание, така че имаш нужда от сън. Много хора са работили за НСО и ще има много записи за преглеждане. - Той срещна погледа й. - Ще помоля Луна да те придружи до вкъщи, ще бъда там след няколко минути. Първо трябва да направя нещо. Би ли имала нещо против да заведеш Джейни на третия етаж и да изчакаш с нея, докато се върна, Луна?
- С удоволствие. - Луна се изправи. - Дори ще й направя сандвич. В класа за първа помощ, ни научиха, че ранените трябва да се хранят и да пият течности често. Ела с мен, Джейни. Тя маневрира около дългата маса. - Това е толкова хубаво име. Мога да те наричам с него, нали?
- Разбира се.- Джейни искаше да разбере защо Тру не беше този, който да я върне в апартамента му.