Выбрать главу

- Престани да се ебаваш с мен, заплаши Джинкс. - Продължавай да ме обиждаш и ние ще се сбием.

- Достатъчно! - Квери ги погледна.

- Поне моето име не е Флирт, изпъшка Джинкс. - Ти си този, който се тъкмеше достатъчно, за да спечели титлата и всъщност се бори с него пред Шивър.

- Просто съм приятелски настроен. Ти си глупак! Трябва да си най-некоординираният жив Вид.

- Избрах името си, защото е лош късметът да ме ядосват. Искаш ли да ти докажа това?

Тру прочисти гърлото си. - Трябва да се върна при Джейни. - Огледа стаята, осъществявайки очен контакт с всеки мъж. - Джейни е моя. Няма да те ударя пред нея, но ще има отмъщение, ако се опиташ да ме предизвикаш заради нейния интерес. - Той гледаше директно в Джинкс, после Флирт.- Ясен ли съм?

- Перфектно - отговори Квери. - Отиди при твоята жена и бъди търпелив.

Тру кимна. - Благодаря, че й помогнахте. Ще се срещнем с вас веднага след началото на първата смяна.

Той се завъртя, тръгна към двойните врати и ги отвори. Той чу как Флирт и Джинкс си разменят още един кръг от обиди, преди един от тях да изръмжи и стол да се разбие на пода. Той изпитваше удовлетворение, че ще пострадат след като си разменят многократни удари, тъй като му беше отказано това удоволствие. Джейни щеше да забележи кървавите кокалчета, ако влезеше в друг бой.

Доброто настроение се изпари, щом излезе от асансьора на третия етаж и срещна очите на офицера в коридора. Той мина покрай него, не в настроение да провежда още една дискусия с мъжа. Трябваше да убеди Джейни да му стане половинка. Бъдещето й не може да зависи от това дали те са в състояние да идентифицират човека, който се е преструвал на агент. Тя означаваше твърде много за него. Имаше вероятност тя да се върне в външния свят, ако бъде освободена от всички обвинения и гърдите го заболяха. Той не можеше да загуби Джейни завинаги.

Джейни седеше на дивана, когато заключи вратата зад себе си. Огледа се, докато вдишваше. Нямаше го аромата на Луна. - Тя не остана ли?

- Исках да бъда няколко минути сама.

Той се напрегна, автоматично стана подозрителен и хвърли поглед към стената, където трябваше да е телефона. Нямаше такава. Флейм още не беше прехвърлил линията. Напрежението изтичаше от него, докато той се приближаваше към нея, сигурен, че не се е опитала да се свърже с външния свят.

- Добре ли си?

Усмивката й не достигна до очите. - Аз съм малко изморена.

- Яде ли?

- Не. Не съм гладна.

Той се наведе, коленете му се разтвориха, за да направят място за нейните между тях, и стисна ръба на дивана от двете страни на бедрата й.

- Имаш нужда от сън. - Той погледна надолу и му се искаше вместо това тя да има нужда от секс. Пениса му се втвърди в отговор на женствения й аромат и нейната близост. - Ще си легнем.

Тя протегна ръка и дланта й се изви в близост до бузата му, но не установи контакт.

- Направи го, настоя той.

Докосването й беше леко, докато тя галеше лицето му. - Ти си толкова добър с мен.

Бих искал да бъда много по-добър. Мисълта да я съблече гола мина през ума му, докато не трябваше да спусне коленете си, за да ги опре на пода, само за да разбере колко тясна е станала предната част на панталоните му. Това клекнало положението не беше удобно.

- Защо беше тъжна по-рано? Видях тази емоция.

Тя отмести поглед, очевидно недоволна от темата.

- Джейни? - Гласът му се задълбочи. - Не избягвай моите въпроси. - Наведе се по-близо. - Няма да отида никъде или да ти позволя да се отдалечиш, докато не си честна. Не хапи долната си устна. Правиш това, когато си несигурна, но нямаш избор. Говори.

Тя срещна погледа му. - Мразя, че винаги трябва да ме защитаваш и да слушаш всякакви гадости от други Нови Видове. Дори се сби с приятеля си заради мен. Чувствам се виновна, ок? Всичко, което някога исках за теб, беше да имаш щастлив живот, но се прецаках с това.

Сърцето й беше меко. Харесваше му това в нея. - Щастлив съм, а мъжките видове са агресивни. Бил съм се с много от тях и отново ще. Просто е това е нашият начин.

Пръстите й се плъзнаха в косата му. - Трябваше да се преместим в нов апартамент. Точно колко пъти трябваше да го правиш, преди да вляза в живота ти?

Усещането за ноктите й леко драскайки по скалпа му го възбуди още повече. Това беше напомняне за това как те драскаха гърба му, докато той я чукаше. - Никога, но мъжете обикновено не ме посещават. Срещаме се долу или на други места. Той влезе в дома ми, за да търси бой и го получи.

- Разменяли ли сте си някога удари с Флирт?