Болеше. Думите му продължаваха да минават през главата й. Тру я беше обвинил, че иска да спи с други мъже, за да ги сравни, сякаш е сексуална конкуренция, чрез която тя можеше да разбере с кого иска да се установи. Миришеше на неконтролируема ревност. Бавно й светна, че той може да чувства много повече, отколкото някога е подозирала. Възможно ли е той да ме обича? Сърдечният й пулс се увеличи. Пасваше.
Тя наистина искаше той да не си бе тръгнал. Трябваше да седнат и да обсъдят чувствата си. Перспективата той да й отвърне на любовта й я направи нетърпелива той да се върне. Джейни обиколи стаята, след което се отправи към кухнята, за да хапне. Времето пълзеше. Къде е отишъл да тича? Дали тича около цялата собственост на Хомеланд? Беше доста голяма. Той го нямаше почти час. Тя реши да легне, докато той се върне.
Звънеца звънна. Тя се втурна към вратата с надеждата, че това е той. Не беше взел картата си със себе си или може би смяташе, че тя е заключила вратата. Стоящ там, беше същия мрачен висок Нов Вид от по-рано.
- Госпожице Шивър, тези двама мъже са дошли за теб.
Той се отдръпна и двама мъже в униформа блокираха вратата. И двамата бяха хора, в края на двадесетте си години и на горе. - Какво?
- Здравейте, госпожо Шивър. Тъмнокосият с мъртвите кафяви очи проговори. - Прехвърлят ви във Фулър. Моля, елате с нас.
- Не се дърпайте, предупреди русият. - Би било безсмислено.
Тя се спъна назад и поклати глава. - Не. Не ме изпращат там. - Тя сграбчи вратата, опитвайки се да я затвори.
Един от тях я отвори широко и влезе в апартамента на Тру. - Имаме документ. Веднага ще бъдете прехвърлена във Фулър.
- Не! - Тя се хвърли, опитвайки се да сложи дивана между нея и тях. - Тру каза, че мога да остана тук. - Тя привлече погледа на Новия Вид. - Къде е Тру? Намери го.
- Не знам къде е. - Мъжкият Вид остана до вратата. - Техните документи са в ред. Не се борете с тях, жено. Няма да бъдете наранена.
Двамата униформени се разделиха, обикаляйки дивана, за да стигнат до нея. Паника се завъртя през Джейни. - Стой далеч от мен. Живея с Тру. Тя не можеше и не вярваше, че той е променил мнението си за това, само защото тя му е отказала да стане негова полвинка. Той не би я изпратил на място, за което каза, че никога няма да оцелее. - Искам Тру. Извикай Тру! - тя неистово се молеше на охраната от Новия Вид. - Дръжте ги далеч от мен, докато Тру се върне. Не мисля, че той знае за това и няма да иска да отида.
- Чакай те - заповяда Видът и посегна към мобилния си телефон. - Нека първо да се обадя на мъжа.
Русият мъж посегна към жилетката си и извади пистолет. Джейни гледаше с ужас, как той се завъртя и стреля по офицера. Оръжието издаде мек звук.
Едно малко червено нещо, се зъби в ръката на Новия Вид. Той погледна надолу, очите му се разшириха от изненада и той изръмжа, преди да се хвърли напред, за да падне върху килима с лицето надолу. На зашеметеният ум на Джейни му отне секунда, за да обработи случилото се и това й коства. Тъмнокосият мъж беше върху нея, преди да може да изкрещи.
Едната му ръка я стисна за гърлото със задушаващ захват, като я сграбчи, така че да не може да диша. Тя беше ужасена в хватката му. Русият насочи пистолета към нея.
- Недей - заповяда този, който я държеше. - Използвай инжекцията вместо това. Имаме заповеди да я закараме във Фулър жива. Те искат да я разпитат и тези стрелички са твърде силни за някой с нейния размер. Ще бъде предозирана.
Захвата около гърлото й се облекчи достатъчно, за да си поеме въздух. Сълзи изпълниха очите й, когато ноктите й се забиха в ръката, която я държеше, но не можа да го накара да я пусне. Блондина пъхна оръжието между жилетката и ризата си, като ефективно го скри. Бръкна в джоб на бедрото си и изкара спринцовка.
Той използва зъби, за да дръпне капачката и заби иглата в ръката й. Тя се опита да извика, но ръка се стегна около гърлото й и ефективно я заглуши.
- Вдигни това копеле вътре и заключи вратата. Ще се измъкнем от балкона. На първия етаж има твърде много от тях, за да я измъкнем и някои от тях може да я помиришат, ако се опитаме да излезем отзад. Знаеш, че могат да надушат путка от една миля.
Блондина просто хвърли спринцовката на пода и тръгна обратно към вратата. Те бяха дрогирали или убили охраната на нейната врата. Той сграбчи сваления Нов Вид с една ръка и го завлече в апартамента. Ключалките се включиха с меко метално щракване, когато ги затвори отвътре.
Джейни се притисна към този, който я държеше, белите й дробове гладуваха за кислород. Петна танцуваха пред очите й, а желанието да се бори беше силно, но крайниците й се чувстваха много тежки. Стегнатия захват около гърлото й се разхлаби, когато той я пусна, за да я захване около кръста. Тя се опита да изкрещи веднага, след като отново можеше да диша, но тя просто тупна напред. Единственото, което я предпазваше да не се забие в пода, беше мъжът, който я държеше.