Тру просто се пусне и усука във въздуха. Шест метровото падане може да беде опасно, но той беше достатъчно мотивиран от яростта и страха за да го направи. Той трябваше да спаси Джейни. Котешия вид бяха по-добри в преземяването на краката си, без да си причинят наранявания от тези височини, но меката земя омекоти падането му, когато той удари земята. Погледът му потърси и намери мъжа, който носеше жена му.
Пръстите му се вкопчиха в земята и той се отблъсна с цялата си сила и се стрелна към мъжа. Той искаше просто да го атакува, но отказа да рискува Джейни да бъде наранена, ако се сбие с него. Той застана пред него и се завъртя с ръмжене. И двете ръце бяха разперени широко, за да блокират мъжа да го подмине.
- Пусни я!
Мъжа се спря рязко, за да не се забие в него и Джейни се плъзна от рамото на човека. Тру се хвърли и я хвана преди да падне на земята. Един поглед към лицето й го увери, че тя е жива, докато той я видя как си поема две вдишвания. Той отметна глава и зави от ярост. Човешкият мъж се препъна назад, неистово търсейки бягство.
Нямаше такова.
Тру се наведе и леко спусна Джейни на земята, полагайки я на тревата. Човекът се завъртя и хукна за живота си. Някой кацна с гръм от горния балкон и Тру завъртя главата си в посока на шума. Даркнес се издигна, разгневеният поглед на лицето му беше плашещ, дори за Тру.
- Отиди след другия. Този е мой. - Тру поклати глава в посока на бягащия мъж.
- В коя посока? -Даркнес подуши въздуха и главата му се обърна към посоката, която беше поел русият. - Няма значение. Улових човешкия му аромат. - Той беше изчезнал миг по-късно, спускайки се в преследването.
Още трима мъже се приземиха на земята, следвайки Тру от балконите на горния етаж. Той хвърли поглед към Буук, Дагър и Флирт. - Погрижи се за Джейни.
Знаеше, че тя ще бъде в безопасност и ще й потърсят медицинска помощ. Част от секундата на нерешителност го разкъса - силното желание да остане до нея или още по-силно желанието да отмъсти точно на мъжа, който се осмели да се опита да я открадне от него. Отмъщението спечели. Джейни е в безопасност сега, но този човек може да дойде отново. Тру изръмжа и тръгна след него.
Мъжа дори не бе излязъл на улицата, когато Тру го достигна. Той скочи на гърба му, юмруците му се забиха в мъжа. Те се блъснаха в тротоара и човекът пое цялата сила на удара в непростимия бетон. Кости се счупиха. Човекът като че ли не можеше да направи нищо друго, освен да се бори да диша отначало, когато Тру се отдъпна от него и се изправи на крака.
Човекът си пое въздух и изкрещя. Тру не изпитваше жалост към агонията, която мъжът трябва да претърпял от нараняванията си. Той бе докоснал Джейни. Той можеше да я убие, ако тя се измъкнеше от рамото му и паднеше, когато реши да я изведе навън през балкона. Тру посегна и заби пръсти в рамото на мъжа, издърпвайки го на нестабилните му крака. Мъжа се опита да удари, пропускайки лицето на Тру на сантиметри, но юмрука на Тру намери своя отпечатък, когато разцепи челюстта на мъжа. Отвратителният звук на разрушените кости и кожа едва се регистрира. Той не искаше само да нарани мъжа. Той го удари отново, този път в гърлото.
Преди да го освободи, той знаеше, че мъжът е мъртъв. Тялото се свлече, когато Тру освободи рамото му. Той за миг наблюдаваше умрелият мъж, като се увери, че копелето никога няма да си пое дъх. Не го направи. Нямаше чувство на угризения или дори вина. Той просто съжаляваше, че мъжът не е пострадал повече.
Той се втурна обратно към общежитието. Тримата мъже се бяха навели около тялото на Джейни. Той изтласка Буук от пътя си и се озова на колене, сгушен над нея. Очите й бяха отворени и тя мигна. Ноздрите й трептяха, докато си поемаше дъх.
- Джейни. Ръцете му трепереха, когато внимателно посегна към нея.
- Изглежда дрогирана или нещо подобно - прошепна Флирт, също така шокиран от случилото се. - Тя е будна, но не изглежда не може да се движи или да говори.
Ужас премина през Тру. Беше ли счупен врата й? Той огледа лицето и гърлото й за нови наранявания, но нямаше такива, които можеше да види. Погледът му бе заключен с нейния. - Говори с мен, помоли се той. - Кажи ми какво са ти направили.
Тя мигна, ужас се показа в широко отворените й очи.
- Тя може да мига. Може би тя може да чуе и да разбере какво казваме. - Буук пропълзя по-близо. - Не я мърдай. Докторите са на път.
Дагър подуши и нежно посегна към ръката й.
- Не я докосвай, изръмжа Тру и удари мъжката ръка.
- Усещам малко кръв, обясни Дагър.