Тру се наведе, оглеждайки ръката й. Той забеляза контузията веднага. Раната беше тази, която добре познаваше. Малко петно от кръв беляза мястото на инжектиране. - Те са я упоили.
Мъже се втурнаха около сградата и Тру се надяваше, че са довели д-р Харис, но един поглед разкри, че Джерико и Джинкс са дошли на помощ.
Едрият примат беше останал леко без дъх, когато спря. - Слаш е бил дрогиран. Той все още е упоен. - Пое си дълбок, възстановяващо дъх и го изпусна, преди да попита: - Добре ли е? Какво можем да направим? - Той обърна глава, загледан в тротоара. - Предполагам, че човек е мъртъв?
- Да. Отиди след другия мъж. Даркнес е сам там - каза Тру.
Буук се изправи на крака. - Кой е със Слаш?
- Флейм и някои от другите мъжки. Те го огледаха, изглежда няма наранявания по него с изключение на стрелата, която извадиха от него. По-бързо е просто да го заведем, отговори Джерико, след което се обърна, за да задържи погледа на Тру. - Трябва да направим същото. Не чакай лекарите, а просто я заведи там. По-бързо е. Искаш ли да я нося? Поръчах на един от мъжете да вземе два джипа.
Тру се наведе над Джейни. Тя му примигна, в очите й все още се виждаше страх, но той знаеше, че това е молба, насочена към него. Той се надяваше тялото му и останалите мъже да блокираха погледа й към тротоара. Тя мразеше насилието и забелязването на мъртво тяло можеше да й причини по-голяма травма.
- Можеш ли да ме разбереш, Джейни? Мигни два пъти, ако можеш.
Тя мигна два пъти бързо.
- Наранена ли си? Едно за да, две за не.
Тя мигна два пъти. Огромното напрежение в гърдите му се повдигна и той задиша по-лесно. - Можеш ли да се движиш или да говориш?
Тя мигна два пъти и той мразеше да види следите от сълзи в очите й. Тя трябваше да се чувства безпомощна и това беше емоция, която той разбра, тъй като той сам се бореше с това. Неговата Джейни беше наранена и той не беше там, за да я защити, когато тези хора бяха пъхнали игла в ръката й.
- Добре ли е, ако те вдигна и занеса в джипа?
Тя мигна веднъж.
Той много леко прекара едната си ръка под бедрата й, а с другата си ръка притисна гърба и шията й, докато я вдигна в обятията си. Силни ръце го стиснаха под мишниците и му помогнаха да се изправи, докато другите Видове му помагаха. Леката тежест в близост до гърдите му само засилваше усещането за нейната крехкост.
- Да тръгваме.- Той продължаваше да хвърля поглед към лицето й, търсейки някакви признаци на тревога в очите й, докато бързо обикаляше сградата.
Чакаха два джипа. Флейм и друг мъж вече имаха Слаш на задната седалка на едно от превозните средства. Те подкрепяха упоения мъж между телата им. Друг мъжки скочи на шофьорското място и те тръгнаха.
Джерико зае мястото на водача на втория джип. - Очакват ни в Медицинскя. Той по някакъв начин бе успял да се сдобие със слушалките, които бяха използвани в Службата за сигурност, и поддържаше връзка. Той вдигна ръка и докосна устройството. - Идваме с нея.
Тру получи още помощ от Джинкс и Флирт, докато се качи на задната седалка на джипа. Дагър скочи отзад и използва товарния участък, за да се свие, хвана го за раменете и притисна тялото му зад седалката.
- Ще бъда по-добър от предпазен колан, закле се той. - Движи се, Джерико. Натисни педала към метала!
Джипът изскочи напред, докато приматът натисна газта и те се изстреляха напред. Тру се взираше в Джейни, докато тя задържаше погледа му.
- Много съжалявам, промърмори той. - Не трябваше да те оставям. - Нещастието в изразителните й очи не можеше да бъде отречено. - По-бързо - поиска той и не откъсна поглед от нея.
Изглеждаше като цяла вечност, преди да стигнат до сградата. Имаше бурна дейност и по-възрастният д-р Харис и Миднайт вече бяха навън с носилка. Тру я пренебрегна, докато се изкачаше от джипа със скъпоценния си товар. - Коя стая?
- Три, отговори Миднайт, гласът й беше по-дълбок от нормално, показвайки стреса й. - Имаме възстановената спринцовка и стрелата. Имаме някой, който се опитва да идентифицира какви лекарства са им дали.
Това не го интересуваше. Той просто искаше с Джейни всичко да е наред. Той се втурна по коридора и я положи на леглото в стая три. Д-р Харис и Пол ги следиха плътно.
- Тръгвай, Тру. Ще направим всичко необходимо за нея. Със сигурност ще са необходими часове, за да се спре напълно ефектът на лекарството. - Д-р Харис извади малко фенерче и се наведе над Джейни, изучавайки очите й.
- Майната ти. - Той нямаше да отиде никъде.
Доктор Харис промърмори тихо проклятие, докато стискаше китката на Джейни измервайки пулса й. - Стабилен, но бавен, обяви той след дълги секунди. - Ще я закача за монитор. Нейните зеници също са мудни. Ще ми трябва ...