Тру спря да чува мъжкия глас, като заобиколи леглото и застана до главата на Джейни. Погледът й потърси неговия и той се наведе надолу.
- Аз съм тук, каза той дрезгаво.
- Тру? - Нежна ръка докосна ръката му.
Той погледна Брийз.
- Джъстис те вика. Другият човек не е намерен. - Тя говореше бавно, тихо, всяка дума изричаше внимателно. - Знам, че в момента си много разстроен. Всички сме. Не можеш да направиш нищо за нея тук. Миднайт ще остане при нея, ок? Видя ли другия човек достатъчно добре, за да го идентифицираш? Това е важно. Нуждаем се от всички, които са го видяли. Колкото по-бързо го идентифицираме, толкова по-бързо всичко ще свърши.
Той се изкушаваше да каже „не“, надявайки се, че това ще означава, че няма да му се налага да напусне Джейни. Искаше обаче копелето да бъде уловено. - Да. Видях лицето му.
- Идват още подробности. - Брийз насочи свободната си ръка към слушалката. - Смятаме, че са дошли от затвора Фулър. От там имахме двама човешки мъже, които са се регистрирали на портата и те са единствените непознати. Ние намерихме техния микробус, но не и тях. Човекът, когото си хванал ... Тя млъкна и погледна Джейни, преди да понижи гласа си. - Хм, не беше възможно да се идентифицира лесно от снимката, направена на местопроизшествието и изпратена до охрана, с толкова много наранявания по лицето. Имаме кадри от камерите, които трябва да видиш, на онези мъже, влизащи в Хомеланд, след като ти си видял и двамата.
- Даркнес е позволил на другия мъж да избяга?
Брийз трепна. - Не бих казал, че му е позволил. Той е много ядосан, съдейки по това което чух в ухото си. В един момент той усетил миризмата му и вече бил наблизо, а миг след това, изглежда, човекът просто се изпарил, пресичайки един от нашите пътища. Даркнес и другите, които се притекоха на помощ, не успяха да открият следата отново.
Убийствена ярост отново стисна гърдите му, когато той погледна Джейни. Тя примигна към него, но част от страха й бе изчезнал. Той се наведе още повече, вперил поглед в хубавите й очи.
- Добре ли си?
Тя мигна веднъж.
- Кажи ми отново, за да съм сигурен. Мигни два пъти сега, ако наистина си добре.
Тя мигна два пъти.
- Трябва да направя нещо, но скоро ще се върна. Това добре ли е? Едно за да, две за не.
Тя мигна веднъж.
Той не искаше да я напуска. Това вървеше срещу инстинктите му, но русият беше там на свобода. Трябваше да бъде намерен. Джейни ще бъде изложена на риск, докато не бъде заловен.
- Имаме десетки мъже в Медицинския център. Брийз сякаш четеше ума му. - Те са загрижени за Слаш и се ужасяват, че това се е случило. Тук е напълно в безопасност, Тру. Този човек би бил разкъсан, ако се осмели да влезе в тази сграда в опит да се добере до нея. Това е най-сигурното място в Хомеланд в момента. Миднайт също е тук.
Той вдигна поглед, за да потърси другата женска. Тя му се усмихна. - Няма да я оставя. Като лепило, ок? Знам колко тя значи за теб. По скоро ще се напикая от колкото да отида до тоалетната. Заклевам се.
- Боже - промърмори доктор Харис. - Ще ти дам подлога, ако трябва да свършиш тази работа. - Той изучи монитора. - Изглежда стабилна. Имам нужда от пълен кръвен панел.
Тру погледна надолу към Джейни. - Ще се върна скоро. - Той я целуна леко по челото и тя затвори очи. Той се завъртя, преди да успее да промени решението си, хвърляки разтревожен поглед на Миднайт.
- Като супер лепило - закле се тя. - Силна измишльотина, която слепва пръстите, ако не си внимателен, и разкъсва кожата, когато се опитваш да ги отделиш.
Глава 15
- Успокой се - поиска Фюри, сграбчи ръцете на Тру и го принуди да задържи погледа му. - Ще намерим човека, който се е измъкнал, и ще разберем защо са се опитали да я вземат.
Джъстис влезе в стаята само по боксерки и косата му не беше вчесана. Той изръмжа: - Как, по дяволите, се случи това?
Тру се измъкна от задържането на Фюри. - Тим стои зад това. Ще го убия за това, което са й направили.
- Не съм правил това! - Тим нахлу в стаята само по анцунг, ботушите му не бяха вързани, сякаш той просто ги беше набутал. - Аз бях тук през цялото време. Не си направих труда да шофирам до вкъщи, а вместо това просто се разбих на дивана си в офиса, който използваме. Събудих се, когато Флейм се втурна да ми каже какво става. Вечерях с него и изпих твърде много напитки, така че реших да остана в Хомеланд. Не шофирам пиян.
Тру се опита да се добере до мъжа, за да го удари, защото лъжеше, но Фюри застана между тях. - Спри.
- Тим казва истината. - Флейм стоеше зад човека. - Предложих му да спи на дивана ми, но той настоя да спи в офиса. Той имаше четири бърбънчета с вечерята и краката му бяха нестабилни. Придружих го там и той не е напускал мястото. Реших да тренирам във фитнеса преди лягане и тогава чух сигнала на сигурността. Тим беше точно там, където го оставих.