Аз кимнах. Прекосихме атриума и влязохме в нова зала с висок таван. И от двете страни имаше врати, по четири. Насреща — стълбище нагоре. Тук засякохме още три разголени жени и двама стражи. Никой, освен нас не обелваше и дума. Ставаше еднообразно. Може би все пак Лемет не умираше от тъга, а от скука.
— Сабрина е била певица — започна спътницата ми. — Не от онези с албумите и милионите продажби, а по-скоро изпълнителка на живо.
— Кръчмарска певица — уточних аз.
— Казано така, звучи грубо, но да. Загинала е в автомобилна катастрофа след някакво парти. Изглежда ми повърхностна и не особено интелигентна, но това може и да е предубеждение. Герго, благият старец, е рисувал. Спомена̀, че негови картини били изложени още приживе в Националната галерия в Будапеща. Така и не съм го виждала да рисува, но твърди, че бил адски добър. Отнесла го пневмония, защото отказвал да отиде на лекар. Иначе е голям симпатяга. Така, Кестейо е от племето пекоти, някъде в Северна Америка и е имал няколко деца. Макар и в този свят всички да говорим на един език, с него се разбираме трудно, сякаш в неговата реч отсъстват много от думите и понятията, които ние познаваме. Той е стар, Трубадур, много по-стар от нас! По-стар е от европейските заселници!
Изпробвах вратите вляво. Три от тях водеха до чудесно обзаведени стаи за почивка — дивани, кушетки, възглавнички, малки масички. Четвъртата се отвори със скърцане и ние с Надя продължихме по нов коридор, който след една чупка вдясно ни отведе до малка зала. Стените тук бяха само от сив камък и нямаше украса. Никакви прозорци, само две факли. На стената отсреща имаше масивна дървена врата, обкована с желязо, а пред нея стояха двама стражи с ятагани. Още щом пристъпих напред, те се стегнаха и единият ме посочи с върха на ятагана си.
— Нямате работа тук — хайде обратно!
Не бях в положение да споря, но фактът, че ми забраняват достъп, веднага създаде у мен желание да видя какво толкова крият зад тази врата. Вдигнах длани пред мен и тръгнах заднишком, докато не стигнах ъгъла. Надя ме последва плахо. Осъзнах, че се е притиснала към мен.
— Какво ли ни очаква тук, Трубадур? — попита тя уплашено.
— Мога само да предполагам. Да вървим някъде другаде.
— Нека спрем за момент!
Неохотно се съгласих и се върнахме в една от стаите за почивка. Уцелихме такава, в която имаше само диван и две огромни табуретки. Надя се настани на дивана, полягвайки настрана. Тъй като табуретките не ми изглеждаха никак удобни, се принудих да седна до нея.
— Кой си ти, Трубадур? — попита ме тя.
— Изгубена душа като всички вас, Надя.
— Ние си имаме нашите истории, Трубадур — рече тя. — Но усещам, че сравнени с твоята, са като брошури до роман.
Сигурно си мислеше, че няма да забележа как, докато го казва, бе качила и краката си горе и босите ѝ ходила вече се опираха в бедрото ми. Тя сви ръце в скута си, потрепери, вероятно за да ми покаже, че ѝ е студено, и ме погледна с очакване. Какво си мислеше тази жена? Бях стигнал дотук заради такива като нея; бях разчитал правилно знаците и бях действал. Бях си мислил, че ги правя щастливи. Те сега бяха мъртви, всяка жена, до която се бях докоснал — с изключение на Джехане. Какви бяха шансовете за оцеляване на Надя, било то и като душата на една загинала някъде си Надя?
— Съжалявам, Надя, харесваш ми, но съм дошъл за чужди ласки — рекох аз. Тя се сепна, все едно ѝ бях ударил шамар, и отдръпна нозе. Прегърна коленете си, подпря брадичката си на тях и отвърна обидено:
— Идея си нямам за какво говориш. За такава ли ме вземаш?
— Извинявай, може би съм се объркал — казах аз, макар че никак не се бях объркал.
— И за чии ласки си дошъл, Трубадур? — застреля ме тя със следващ въпрос.
— Сетѝ се сама.
Тя ококори очи и закри зяпналата си уста с длан.
— Искаш Кралицата ли?
Аз кимнах.
Тя се усмихна и настроението ѝ се върна. Побутна ме с крак, все едно се познаваме от сто години, и пак попита:
— Защооо? Познаваш ли я? Какво ѝ е толкова специалното?
Жени.
Аз се изправих, а тя веднага се лепна за мен като малък секси паразит. Можех да усетя как бие сърцето ѝ през гърдите, притиснати в корема ми. Гледаше ме отдолу нагоре с тънка усмивка на устните. Зачудих се кога ли бе по-настоятелна: когато искаше да ме прелъсти или когато копнееше да научи нова клюка. Ако не кажех нищо повече, нямаше да спре да ми досажда. Ако и споделях каквото и да било, щеше да иска още. Бях в безизходица, притиснат в ъгъла от умряла инструкторка по йога.
Вратата се отвори изненадващо и се озовах лице в лице с Кханел.
— Нейно Величество нареди да се явите в тронната зала. Последвайте ме!
Аз леко бутнах Надя встрани от мен и кимнах. Време беше да се срещна очи в очи с Кралицата на тъгата, или както там се наричаше Лемет днес.