— Смел, си, Гримелор от Палермо, където и да е това — каза му тя. — И самоуверен. Виртуоз, владетел и майстор — всички тези твърдения ще бъдат подложени на тест. Аз презирам самозванците. Колкото до последното…
Тя го подмина и му обърна гръб. Изкачи се няколко стъпала нагоре и отново ни показа лицето си. Всички емоции се бяха стопили.
— Ще бъда честна с вас, скъпи мои. Онези, които ме впечатлят, ще споделят близостта ми. Останалите…
Тя погледна към Кханел. Ръцете му се извиха като две змии, боздуганът се издигна във въздуха и топката се стовари върху тила на русокосия младеж. Тежкият метал разцепи главата му като пъпеш и се вряза в основата на врата. С рязко движение стражът измъкна оръжието си нагоре, повличайки плът, кожа и жили, а тялото се блъсна в стълбите, опръсквайки полите на светлосинята рокля с кръв. Аз примигнах няколко пъти, за да отърся парченце мозък, залепнало за миглите ми, и погледнах с нови очи към Лемет. Надя трепереше и сякаш коленете ѝ всеки миг щяха да поддадат. Осанката ми я беше предпазила до голяма степен от хвърчащата кръв, но все някакви пръски бяха стигнали, колкото да оцветят лицето ѝ. Аз се проклех вътрешно за слабостта, но все пак ѝ подадох ръка и тя с въздишка се опря на нея.
— Жалко, скъпи мои, жалко. В това момче нямаше нищо, което да ме заинтригува — рече Кралицата. — Не е ли тъжно?
Изведнъж Кестейо, който досега не бе помръднал, се извъртя, плъзна се към Кханел, дори не видях колко бързи бяха нозете му, и нанесе удар в лицето на стража, който може би имаше силата да му отнесе главата. Юмрукът обаче премина през противника, индианецът изгуби равновесие и падна на колене. Кханел повдигна боздугана си за удар, но се чу гласът на Лемет:
— Не!
Стражът обърна към нея белите си очи, след това изсумтя и спусна железния си млат надолу. Кестейо се оглеждаше невярващо. Кралицата се засмя; уви, не беше весел и жизнен смях на щастлива млада жена, а смехът на разглезено и жестоко дете.
— Не си мислете, че е лесно да нараните питомците ми, скъпи мои. Те не са изгубени души като вас. Аз съм ги направила… специални.
Тя се обърна към нас и погледът ѝ падна върху уплашената Надя.
— Какъв е твоят талант, трепетлико?
— Аз… аз… мога да танцувам… Ваше Височество — отговори някак си Надя. — Владея тялото си до съвършенство… Извивам се… сгъвам се… Да ви покажа ли?
— Ще ми покажеш… — Кралицата се обърна с гръб и протегна ръка, посочвайки Кестейо. — Ти ме заинтригува. В теб има нещо първично и мъжествено. Ще се присъединиш към мен в покоите ми.
Двама стражи се спуснаха и го вдигнаха от земята. По дяволите, не забравяше ли нещо?
— Кралице, ами аз?
Май все пак го казах. Тя се спря. Обърна се и този път със сигурност гледаше мен, а не някого другиго. Лицето ѝ бе сковано. Когато заговори, гласът ѝ трепереше.
— Ти ме плашиш. Миришеш на живот. Миришеш на смърт. Миришеш неправилно. Исках да заповядам на стражите си да те унищожат в момента, в който те видях, но се боя, че ако ти посегна, ме чака гибел. Тези тук могат да ме разсеят, но не и ти. Върви си и ме остави сама с мъката ми.
Бях изненадан. Бях очаквал всичко друго, но не и това. След целия този цирк с високомерието и жестокостта, тя открито бе казала, че се страхува от мен. Що за луда бе тази жена?
— Не съм тук, за да те разсея — рекох аз спокойно. — Тук съм, за да ти дам утеха.
— Не търся утеха — отвърна ми Кралицата.
— Един ден ще потърсиш — заявих аз. — И аз ще съм тук, за да ти я дам. Помни ми думите.
От очите ѝ потекоха сълзи, тя се извърна и хукна нагоре по стълбите, подминавайки трона. Нозете ѝ я отведоха на площадката на върха и тя се скри. Стражите, дошли за индианеца, го поведоха подире ѝ. Аз застанах на пътя им, но той ме погледна и рече с благия си глас:
— Този човек не се бои. Може би този човек е търсил онази жена в мъглите.
Аз се отдръпнах под неодобрителния поглед на пазачите и ги оставих да го заведат към незнайната му участ. Гледах гърба на Кестейо, докато не се скри там, горе. Изведнъж всички зрители се разотидоха — десетките бели очи изчезнаха. Кханел си тръгна последен. Измери ме с поглед и процеди през зъби:
— Знаех си, че усетих нещо в онази мъгла.
— Гледай да не усетиш нещо между ребрата си — рекох му аз.
— Внимавай, страннико. Ще те държим под око.
— Каза слепият! — затапих го аз. Кханел изръмжа и тръгна нагоре, към покоите на господарката си. Когато изчезна от поглед, чух да се затваря шумно врата.
Въздъхнах и седнах на стълбите. Надя се свлече до мен и се облегна на рамото ми. Певицата също седна от другата ми страна и заплака. Старият Герго се оглеждаше наоколо, с ръце, сключени зад гърба. Не му личеше да е уплашен. Грим застана срещу мен и започна да бърше кръвта, която се бе плиснала отгоре му.