Тя ме изгледа стъписана, най-после получила съпротивата, за която тъй бе копняла. Вплете грубо пръсти в косите ми и дръпна силно главата ми настрани.
— Няма да посмееш, няма! — изсъска тя в лицето ми.
— Защото ще изгубиш всичко, което имаш ли, дъще? — отвърнах аз с въпрос и се усмихнах въпреки болката. — Без мен и моя дворец, ти не ще си никаква кралица, а просто една от многото уличници, с каквито Адът е препълнен. Давай, убий ме и да видим как ще се справиш!
Тя изкрещя и ме зашлеви, после отново и отново, а аз само се смеех. Аурелия побесня и нареди да ме затворят. Не я видях с дни. Бях окована към леглото си и под непрестанно наблюдение. Когато се завърна, лицето ѝ бе озарено от победоносна усмивка. Издълбаха подземието. Приковаха ме тук.
Тя остана сама с мен и три дни мърмори древни магически слова над главата ми. Не знам кой я бе научил, но заклинанието бе изключително силно. Обвърза целия дворец с кръвта ми. Започна да ме реже и да оставя кръвта ми да тече. С времето басейнът се запълни. Моята сила потече в основите, вля се в стените и кулите, изпълни всичко. Аз бях като вградена в моя прекрасен затвор. Тук нямах възможността да се нараня. Нямаше кой да дойде и да ме освободи. Бях обречена завинаги. Ти си първото лице, което виждам след Кханел.
— Съжалявам — рекох аз, когато тя приключи историята си.
— Не съжаляваш, но поне ми съчувстваш — отвърна Лемет. — Виждам го в очите ти.
— Имам един въпрос относно нея — казах и аз. — Всички, докоснали се до слабините ѝ, са пострадали. Защо?
— Аааах, финалните ми думи! — усмихна се тя. — Когато ѝ се опълчих там, пред очите на всичките ѝ последователи, аз я проклех. Вложих в клетвата цялата си демонична енергия. Заклех я никога повече никой да не може да я задоволи. Да изгаря от желание, да разтваря бедра, но никой да не може да проникне в дълбините ѝ. Тогава тя ми се бе изсмяла, но не след дълго дойде тук при мен и ми показа какво съм ѝ причинила. В утробата ѝ бяха поникнали зъби — остри и здрави зъби, които разкъсваха всичко, което премине между бедрата ѝ…
Представих си гледката, представих си себе си с Аурелия и настръхнах. Какъв късмет, че още в началото се бе спряла на друг, а не на мен.
В настъпилата за момент тишина се ослушах и — да — чух стъпки. Някой, вероятно Кханел, идваше надолу. Слушайки разказа на Лемет, аз се бях отплеснал и изгубил представа за времето. Също усетила идването му, окованата жена ми рече:
— Идва тук редовно, нанася ми нов разрез, за да е прясна кръвта.
Аз трескаво се огледах, но нямаше къде да се скрия. Излезех ли му просто така… никакъв шанс. Проклятие, не бях предвидил какво ще правя в подобна ситуация! Сякаш прочела мислите ми, Лемет каза:
— Ще ти помогна.
Кханел пристъпи в мрака. Подуши въздуха — не му харесваше. Трупът на стража го бе притеснил — Онзи навярно вече бе идвал тук. Трябваше да се погрижат най-после за него. Той скочи в басейна и нагази до кръста. Заопипва с ръка за проклетата Лемет. Усети движението ѝ по трепета на кръвта и изведнъж в гърдите му избухна болка. Плътно до него се бе притиснало тяло, изплувало от кръвта. Миризмата на Лемет го бе обгърнала и бе прикрила неговата. Кханел се бе провалил.
Намушках го и с двете ръце едновременно, след това бързо извадих единия кинжал и го забих късо три пъти, изключително бързо, почти на същото място, разширявайки раната. Постоях за около половин минута, подпирайки тежкото тяло на Кханел с рамо, докато не го усетих как се отпуска и го оставих да цопне в кръвта.
Зад мен Лемет изплува с усмивка на изтерзаното си лице.
— Ах, колко сладко е чувството от кръвта му, вливаща се в моята!
Изгледах я погнусено и прибрах оръжията си. Тя запази усмивката си и ме погледна лукаво. Усетих как под повърхността крака ѝ се отърква в моя. Тя се засмя дрезгаво при въпросителния ми поглед.
— Хайде, Трубадур, не си тук, за да ме спасиш! Макар и отслабена, аз все още съм сукуб… Умея да разчитам мъжете. Кажи ми истината!
Е, нали затова бях дошъл — нямаше какво да увъртам. Разказах ѝ набързо за какво ми е нужна. Лемет приглади косата си и отлепи няколко кичура от челото си. Междувременно стъпалото ѝ продължаваше да се търка в бедрата ми.
— Моят клет серафим е донякъде прав. Входът към Ада, останал отворен за мен, се крие в същността ми. Има само един начин да ти го разкрия — ако се слеем в един общ любовен екстаз.
— Звучи ми доста нереалистично — изкоментирах аз.
— Обладай ме и ще разбереш — отвърна простичко тя.