— От чичо Мирон, за щастливото бъдеще на младите влюбени!
— Моят приятел Мирон не успя да дойде днес, но като истински джентълмен ни показва, че не е забравил за празника! — извика Васил Костов и започна шумно да пляска, за да нажежи тълпата. — Иринка, отвори подаръка!
Булката, все така държейки микрофона, вдигна нагоре капака и изражението ѝ замръзна. Писъкът ѝ, многократно усилен от микрофона, прокънтя над хората, които недоумяваха за причината. Тя блъсна кутията от ръцете на Христо, която падна на стъпалата, разтвори се и съдържанието ѝ се изсипа. Пред очите на гостите по стълбите се разтроши овъглено детско телце. Дори тези най-отзад успяха да различат черните остатъци от крака, ръце, глава и торс, които тупкаха по белоснежните стъпала и се разпадаха при удара с мрамора.
Настана смут. Булката стоеше превита, с ръце плътно до гърдите си, и хлипаше все така на микрофона. Христо Костов стърчеше наблизо и гледаше ту нея, ту баща си. Васил Костов бе като глиган със зачервените си очи, търсещ къде е отговорният за това. В двора му обаче имаше стотици, които в този момент му изглеждаха еднакво — гузни, все едно са знаели какво се крие в кутията; мълчаливи, сякаш те са я донесли; смутени, че са се озовали точно тук и точно сега.
Това ми бе достатъчно. Всеки момент повечето от гостите щяха да предпочетат да се измъкнат от конфузната ситуация с булката и детското трупче; и да напуснат двора, преди някой да ги е снимал, че са били тук. Тълпата бе достатъчно гъста и хаотична, за да се измъкна. Ирина щеше да помни сватбения си ден и цената, която е платила за него, през целия си живот; видях го в очите ѝ, когато събори кутията, и не грешах.
Бях сред първите, които се насочиха към портала и останах неприятно изненадан от факта, че е затворен. Прескачането на портите пред всички не беше част от плана ми. Следващото, което не ми хареса, бе, че между решетките на крилата бе омотана верига, дебела колкото китката ми.
— Скъпи гости, моля ви, настанете се удобно! — прокънтя гласът на Мидения крал зад гърба ми. — Ще опитате специалитети и напитки от всички краища на света! Нека всички ние игнорираме тази шега с лош вкус и не позволим на някой глупак да развали празника ни!
Гостите се засуетиха, а междувременно сред тях плъзнаха десетки сервитьорки с къси поли и дълбоки деколтета, разнасящи табли с чаши шампанско. Музиката отново зазвуча, почти непринудено весело. Като че ли моментът с изнасянето щеше да се размине.
Ето че ново явление привлече вниманието ми — откъм морския хоризонт се появи хеликоптер. В началото шумът от пропелерите му остана скрит от музиката, но след няколко минути бе вече ясно отличим. Мнозина го забелязаха, започнаха да го сочат и да обсъждат предназначението му. Ирина, която донякъде се беше овладяла, погледна под вежди свекъра си и се усмихна. Все така с микрофона, тя го попита:
— Татко, това поредната изненада от теб ли е?
Костов опита да се усмихне, но гледаше не толкова към нея, колкото към летящата машина, която бързо приближаваше къщата. В този момент само ние двамата с него осъзнавахме, че хеликоптерът не е част от неговата организация. Когато машината се приближи на около сто метра от оградата, рязко се завъртя и се обърна с борд към нас. Беше син „Кугър“, навярно един от наскоро закупените за военноморските сили. Страничната врата се отвори и пред очите ни излезе възрастен мъж с дълги бели коси, които се вееха около него под силата на перките и вятъра. Разстоянието не бе достатъчно голямо, за да сбъркам това лице. Мъжът извади иззад гърба си мегафон и един познат глас прокънтя над тържеството.
— Специални поздрави за Принцесата и нейния принц! Ядохме, пихме и се веселихме! Но ето че каквото е обещано, трябва да бъде дадено! И змеят излиза от морето, за да вземе Принцесата!
Васил Костов отреагира пръв — хвана Ирина през раменете и я задърпа към къщата.
Аз се прилепих към зида и паднах по задник.
А от вътрешността на хеликоптера се завърта картечница М134.
Следващата една минута изтече мъчително бавно.
Картечницата М134 е наследник на онази, разработена от Гатлинг през далечната 1861 година. Ако тази на Гатлинг е произвеждала оптимистично 400 изстрела в минута, което е на половината от възможностите на модерен картечен пистолет, то разработената през двадесети век М134 може да се похвали със завидните 2000 до 6000 изстрела в рамките на шестдесет секунди. Броят на наредените в лентата на Яред амуниции би могъл да варира от 500 до 5000. Аз бих заложил на около 3000. Представете си какво могат да направят 3000 оловни оси калибър 7,62, заредени с гнева на Радан и запратени по сватбарите със скорост от 850 метра в секунда.