Трите жени застанаха над главата ми, по-възрастната над мен, а другите две от ляво и от дясно. Не пееха, само ме гледаха решително.
— Здравейте — започнах бързо аз, гледайки нагоре към онази част от лицето на жената, което се виждаше над хубавите ѝ гърди, защото виждах основно тях. — Идвам специално при вас!
— Да — кимна жената. — Идваш, защото аз те призовах. Идваш да ни поднесеш чудни дарове — тези два кинжала, изковани от небесен метал и сърцето си.
Тя поде напева и вдигна нагоре две ръце. Ножът надвисна над главата ми. Вярвах ѝ, че с един замах ще ме прониже до гърба — толкова остър изглеждаше. Нямах време.
— Идвам при теб, защото ме изпраща Вълшебника от Батак, а той ме изпраща, защото заради мен загина една водна нимфа, а неволно изречено от устата ми проклятие изпрати приятелката ми жива в Ада! — можех да бия майстор на скоропоговорките, изстрелвайки горните думи. Обаче подейства.
Тя свали ножа и се наведе над главата ми, така че да виждам повече лице (но не по-малко гърди). На устните ѝ се бе появила тънка усмивка.
— Това са глупости. Просто не искаш да умреш.
— Второто твърдение е вярно — отвърнах аз. — Колкото до първото, грешиш, Камила. Всичко е истина. Преминах през какво ли не, за да те открия. Вълшебникът ме увери, че единствено ти можеш да ми съдействаш!
— Никога не съм чувала за Вълшебника от Батак — рече тя и скръсти ръце.
— Той обаче е чувал за теб. Каза ми къде да те открия и как точно можеш да ми помогнеш.
Камила огледа хората около себе си за момент, след това им махна с ръка да престанат с напева, който и без това ме изнервяше, заобиколи и седна до мен, на камъка, като леко ме избута, за да направи място за задника си. Прокара с острия си нокът тънка бразда от основата на шията към корема ми, след това отново и ме накара да настръхна. Острият каменен нож си стоеше небрежно в другата ѝ ръка.
— Заинтригува ме, страннико — каза ми вещицата. От този ъгъл лицето ѝ изглеждаше още по-добре. Младо, но не младежко, както на другите две. Очите ѝ бяха големи и магнетични, почти успяваха да привлекат вниманието ми от гърдите ѝ, които също бяха големи и магнетични. Докато редувах зениците и ареолите, погледът ми обходи украшението, висящо на шията ѝ. Състоеше се предимно от костици и злато. След интродукцията в нейния малък свят бас ловях, че костите са човешки, най-вероятно фаланги.
Камила отпрати селяните и останах сам с трите голи жени. Двете девойки седнаха на земята до мен с кръстосани крака, сякаш се приготвяха да слушат приказка. Повечето факли си отидоха и около нас притъмня. Без да ме подканват допълнително с помощта на остри предмети, аз им разказах преживяванията си от последните дни, като се опитах да спестя колкото се може ненужни подробности.
— Момент! — прекъсна ме изведнъж вещицата. — Ти облада ли нимфата, преди това да се случи?
— Ъъм, това пък как ти хрумна? — попитах аз. Дори на слабата светлина облите ѝ гърди контрастираха чудесно и улавяха далечни жълти отблясъци от факли.
— Нямаше да ѝ пука толкова, ако не е била с теб преди това — рече Камила. — Освен… ако не е била никаква нимфа, а опит да си спечелиш още време…
— Добре де, правих секс с нея, дори беше във водата — бързо се съгласих аз, защото и ножът взе да улавя отблясъци, след като ръката ѝ го завъртя на няколко пъти над главата ми.
— Разбира се, че във вода, без вода силите ѝ — дори да съблазнява — са слаби — потвърди тя. Ножът, за моя радост, отново легна на бедрата ѝ. — И после?
Минах през събитията в Батак и стигнах до злополучното ми пребиваване във Варна. Стори ми се, че Камила се усмихна тъжно, когато ѝ разказвах за Ирина и чувствата ми към нея. Когато споменах за циганката, тя отново ме прекъсна.
— Допуснал си грешка!
— Може би — рекох аз. — Но се случи толкова бързо, че и аз не можах да повярвам.
— Не разбираш — поклати глава тя. — Всичката смърт, която си причинил, за да стигнеш дотук, донякъде е била… планирана. В природата се натрупва… необходимост. Мощен летален заряд, който има нужда от катализатор, за да бъде отприщен. Катализатор като теб. Всички тези, които са загинали, не са били там случайно. Било им е писано да умрат.