— Благодаря ти, че се опитваш да успокоиш съвестта ми — отвърнах аз. Щеше да ми е още по-приятно, ако бях положил глава в скута ѝ или пък в този на някоя от другите, но се примирявах с това, което съдбата ми поднася.
— Тази циганка, проститутката… — Камила сбърчи чело. — Убил си я в момент на умопомрачение. И по никакъв начин не е била свързана с теб или с хора около теб. Това не е на добре.
— Съжалявам, наистина — рекох аз. — Но във Варна загинаха стотици! Загинаха заради мен!
— Тц — Камила бе категорична. — Тази смърт не е като другите. Някой ден ще го осъзнаеш.
— Някой ден, ако доживея. Е, можеш ли да ми помогнеш? — попитах я аз.
Камила се засмя.
— Мога да опитам. За хиляда години не ми се е налагало да пращам никого жив в Отвъдното — каза тя и прокара пръст по острието на ножа.
— Хиляда години?
— Въпросът е не дали мога, а дали искам.
— Хиляда години? — повторих аз въпросително.
— Добър слушател си, а? — изкикоти се Камила. Когато се размърда, аз усетих по-силно нотките парфюм от по-рано. Тя се наведе отгоре ми, гърдите ѝ легнаха върху мен, а устните ѝ спряха на милиметри от моите. Тя прошепна:
— Не ми личат, нали?
Двете момичета започнаха да се кикотят. Аз усетих ръката на Камила по слабините си. Момичетата станаха и ни напуснаха. Вещицата започна бавно да ме целува и да милва тялото ми, а аз нямах нищо против, след като близо половин час се бях любувал на прелестите ѝ на косъм от смъртта.
Когато всичко свърши и тя се отдръпна от мен, цялото ми тяло бе мокро от пот, а сърцето ми се блъскаше като звяр в клетка, готово сякаш само да скочи в ръцете ѝ. Камила прокара пръст между краката си и след това го облиза.
— Това защо беше? — рекох аз.
— Това беше вкусът на единството между мъжа и жената — отвърна ми тя. — Искаш ли да го опиташ?
— Някой друг път — отвърнах ѝ. — Иначе останалата част беше просто вълшебна.
— Не е зле като за хилядагодишна бабичка, а? — подхвърли тя и отново ме смути.
— Не е възможно да си на хиляда години — заявих аз.
— Хиляда и дванадесет, ако трябва да съм точна. Наскоро празнувах голям юбилей. Имаше от всичко по много: ядене, пиене, кръв, секс…
— Очарователно. Ще ме освободиш ли?
— Не — отговори Камила. — Не и преди да реша какво да правя с теб.
— Времето ми изтича — напомних ѝ аз.
— Твой проблем, аз имам цялото време на света! — тя ми обърна гръб и си тръгна.
— Ще настина така! — извиках подире ѝ.
— Така и така ще мреш, все тая! — долетя отговорът ѝ, а екотът повтори последните думи няколко пъти. Отново бях оставен сам в полумрака.
Глава VIII
Не умрях от пневмония.
Малко по-късно, вече освободен и облечен, пиех чай в друго „помещение“ в пещерата. Селяните съвсем си бяха отишли, а вещицата и двете ѝ помощнички бяха скрили прелестите си под напълно невзрачни дрехи. Чаят беше билков, приготвен в котле на огън. Истинска вещерска отвара, полезна за гърлото. И така, аз пиех чай, приказвах си сладко с Камила, а двете девойки спяха до нас върху купчина кожи. Впечатляващо, имаше и една от мечка.
— Както споменах по-рано, Трубадур, ти ме заинтригува — каза ми Камила. Истинското си име не ѝ бях разкрил. — Но всичко дотук са само думи. Бих искала доказателство за уменията ти, нещо, което да ме мотивира да ти помогна. Това, за което ме молиш, ще бъде тежко изпитание и за теб, и за мен. Трябва да съм сигурна, че ще се справиш и след това. Няма смисъл от усилията ми, ако накрая всичко се окаже само думи.
— Разбирам — отвърнах аз. Всъщност не разбирах, но не исках да изгоря тънките мостове на доверие помежду ни. — Каква ще е задачата ми?
— Директно на въпроса, а? — усмихна се тя. — Е добре, явно наистина бързаш. Нагоре в планината има голяма дървена къща. Искам да я откриеш, да пренощуваш там и на сутринта да ми донесеш дар от нея.
— Какъв дар? — попитах аз.
— Ще го познаеш, като си там. Аз имам начини да разбера дали си бил в дома им, или си се крил на двеста крачки от пещерата ми — рече Камила.
Замълчах за момент, за да обмисля искането ѝ. Да откажа не можех, не и след като бях стигнал чак дотук. Естествено, имаше някаква уловка и нещо конкретно, от което Камила да извлече полза. И дума не можеше да става, че ще е толкова лесно да пренощувам, че и да си взема нещо за спомен.
— Е, ще се справиш ли? — попита ме тя с палав тон.
— Разбира се.
След като бяхме уточнили цената за окултните ѝ услуги, аз се върнах на темата, която ме занимаваше още от първия поглед помежду ни.
— Хиляда години?
— Малко повече, нали ти казах — рече Камила. — Преживях чуми, войни, турци, германци, какво ли не. Натрупала съм невиждан житейски опит. Знам повече от всеки друг, когото си срещал.