Кемюел се върнал при възлюбената си променен — кръвта на ангелите била обагрила крилете му и те вече не били бели и сияйни, а черни и лепкави. Лицето му било потънало в мрак. Лемет се опитала отново да избяга, но той бил станал още по-бърз и още по-силен и тя отново била негова, за да я люби, както никога преди това.
Метаморфозата му не останала незабелязана. За него повече нямало място сред събратята му, трябвало да потърси убежище. Луцифер отворил адските порти само за Лемет, но не искал Кемюел при себе си. Виждал в него опонент, конкурент, който да оспори властта му. Небесата пък се затворили за Кемюел, защото бил вече прокълнат. Човешката земя била малка и недостатъчна, за да се скрие от гнева на Бога. Лемет постоянно се опитвала да избяга от чудовищния си любим и това му създавало допълнителни грижи. Отхвърлен отвсякъде, той потърсил единственото възможно убежище — света на сенките, или Долната земя.
Преследван от свои и чужди, сграбчил Лемет в ноктите си, пренесъл се тук, сред нас и временно успял да се измъкне от преследващата го мъст. Създал на Лемет дом, огромен и мрачен палат и я заклел никога да не го напусне. Пристъпел ли кракът ѝ извън него, щяла да стане на прах. Живял с нея като Архонт на Долната земя, криел палата ту в планини, ту в гори, ту на дъното на призрачни езера.
Ала от мъстта небесна не се избягва тъй лесно. Убежището му било разкрито. Серафиел, Катерал и Яхоел, останалите главни серафими, го настигнали и в Долната земя. Преди да влезе в бой с тях, Кемюел скрил двореца на Лемет в мъглите, така че само неговите очи да могат да го открият. Последвалата схватка била жестока. Колкото и да била нараснала мощта му след неговото падение, Кемюел не могъл да устои на тримата си събратя. Сред огнени облаци в небесата над Долната земя, Архонтът на серафимите паднал сразен на бреговете на езерен остров. Не искал да умре, затова използвал последните си сили и създал преграда около острова, подобна на тази, с която бил скрил Лемет. Нито един безсмъртен не можел да премине тази преграда, включително и той. Спасил се от гнева на серафимите, но бил също обречен никога да не напусне острова си, никога повече да не види Лемет.
Серафимите разбрали, че са надхитрени и се върнали на Небесата. Те знаели, че с падналия им събрат е свършено, а за демоницата нехаели. Времето отново потекло както преди това. Вековете минавали и никой повече не се сетил за Кемюел и Лемет, които останали затворени на Долната земя.
И тук започва твоята история, Трубадур! Портите на Ада са все още отворени за блудната му дъщеря Лемет, а нейният затвор може да бъде съзрян само от очите на Кемюел. Открий него, за да откриеш нея, и върви после в Пъкъла!
— Приказно — казах аз.
— Това е помощта, която ще получиш от мен, Трубадур — рече Баба Яга. — Върви на острова и накарай Кемюел да ти помогне. Откриеш ли демоницата, тя ще отвори за теб портите на Ада.
— Да, да, да — казах ѝ аз. — Само дето слушах внимателно — никой от тях не може да напусне затвора си. Как тогава ще ми помогнат? Ако въобще допусна, че ще пожелаят, да ми помогнат?
— Нали беше млад, силен и коварен? — изхили се Баба Яга. — Сигурна съм, че ще се справиш!
Мразех да ме цитират, когато съм звучал глупаво. Тя ми посочи вратата.
— Моята власт свършва на този праг, Трубадур. Докато ти разказвах историята на Кемюел и Лемет, къщата се завъртя. Пускам те да крачиш на воля из Долната земя. Излезеш ли веднъж, не ще намериш пътя обратно — ще трябва да последваш съдбата си.
— Разбирам — отговорих аз.
Тъкмо се канех да стана, когато гарванът изведнъж започна да се мята като обезумял, както при влизането ми в къщата. Изгледах го, след това се обърнах към вещицата.
— Що за птица е това?
— Глупава птица, Трубадур, просто една глупава птица. Пазя я за обяд на котарака.
— Бих искал да я взема с мен — казах аз. Не че харесвах гарвани, просто си представих, че допреди час гласяха и мен за обяд на домакините. Това породи някаква естествена симпатия в главата ми към птицата в клетка. Аз поне имах някакъв шанс да се защитя.
— Хм! — Баба Яга се намръщи под качулката си. Котаракът измяука въпросително и повдигна муцуна към нея. Тя избута главата му с длан и ми рече: