Усещах промяна. Сърцето ми вече биеше по нов начин. Във вените ми сякаш течеше огън. Започнах бясно да ближа и другата си ръка, да осмуквам чуждата кръв от пръстите си, превръщайки я в моя. Спомних си за Камила и как тя черпеше сили, изяждайки ритуално сърцата на дъщерите си. Истината бе в кръвта, разбрах го в онзи миг. Магии, заклинания и ритуали — силата бе в кръвта, която проливаш, твоя или на жертвата.
„Само моят взор…“
Кой бе глупакът сега? Трябваше ми око. Окото на Кемюел щеше да зърне онова, което бе убягвало на всички — затворът на Лемет.
Ту ийзи.
Случвало ли ви се е да усетите как някъде зад вас нещо се движи? Не попада нищо в периферното ви зрение, не са и сенки по пода, а сякаш стотици невидими чувствителни пипалца, изникнали на гърба ви, докосват нещо отзад? Обърнах се бавно и разбрах, че както казват старците, имам да ям още много хляб.
Трупът на Каленик се гърчеше. Кожата му започна да изсъхва и да се цепи, след това да се свлича. Изведнъж дрехите му пламнаха и аз дори закрих лицето си с ръка. Горящото тяло се издигна, сякаш изтеглено от небесна сила, и увисна във въздуха. Пламъците угаснаха от само себе си и аз получих единствената и неповторима възможност да видя серафим в истинската му същност.
Беше висок, някъде около два метра и половина, с издължени и мускулести крайници. Кожата му бе човешка, но около ставите — груба и рогова. Ръцете му бяха с палец и още три пръста, които завършваха с дълги нокти. Кожата под очите и клепачите беше покрита със ситни люспи. Носът му бе приплескан, с тесни и дълги ноздри, които се разтваряха методично насреща ми. Устните представляваха по-едри люспи, които се застъпваха. Цепнатината на устата му бе поне два пъти по-дълга от човешката. Нямаше нужда да докосвам кожата на съществото, за да знам каква е на допир — суха и студена. Членът му висеше отпред между бедрата, а опашката — отзад, почти достигайки пода.
Зад гърба му плавно се разтвори първи чифт сивопери криле, не по-големи от тези на белоглав орел, които оформиха ореол около челото. Втора двойка се извиси над главата — всяко крило с размах около четири метра, този път с чисто черно оперение. И тогава Кемюел разгъна същинските си криле, само кожени ципи, които се плъзнаха към стените и изпълниха кръгозора ми.
Външните му клепачи се отвориха, а след това и тънката ципа, която покриваше кръглите очи. Зениците му бяха тесни и вертикални. Той се усмихна, разкривайки ми два реда тънки и остри зъби.
— Ти беше предупреден, Трубадур — рече ми той. — Играх почтено, дадох ти шанс!
— Не съм дошъл в проклетата ти обител, Кемюел, за да играя на игри — отвърнах му аз. — Покажи ми къде е затворена тя и ще си вървя в мир.
— Да си вървиш… — той въздъхна и аз усетих знойна вълна насреща си. — Боя се, че тази възможност вече отпадна.
Кръвта ми забушува и аз разчетох правилно знака. Хвърлих се встрани, а към предишното ми място Кемюел избълва огнен облак. Първоначалната ми стратегия — да го държа винаги на една ръка разстояние претърпя провал, освен ако не исках да се превърна в алангле за вечерята на братството. Опитах се да го заобиколя, но само с едно завъртане на главата, той възпламени въздуха в дъга около себе си. Изтичах бързо към изхода и отново направих плонж встрани, а огненият му дъх блъсна олтара изотзад и го обгърна в пламъци.
Вечерящите духовници се пръснаха като пилци и повечето хукнаха към портите, водещи към двора. Аз изтичах напред и застанах встрани от горящия олтар. Някъде иззад него се чу зверски рев, в който разпознах името си.
— ТРУБАДУУУУУР!
Кемюел излетя напред, разбивайки олтара на парчета, хвърляйки огън и жупел навсякъде, а аз се прикрих зад една от колоните. Той отново нададе зверски рев и избълва близо десетметров огнен стълб, който подпали неколцина от монасите.
— Къде си, нещастнико?! — извика той и се огледа. — Мислиш си, че ти си достоен за Лемет?! Мислиш си, че ще разтвори крака за теб и ще те пусне в Ада?! Та тя не го стори дори за мен!
Огънят му изпълни залата и всичко дървено около него лумна. Той се затича напред, биейки бясно с криле и разпалвайки жупел около себе си. В момента, в който се озовах зад гърба му, аз се оттласнах от колоната, стъпих върху една горяща маса, прелетях няколкото метра, които ме деляха от него и се стоварих с цялата си тежест между шестте му криле. Единият кинжал се заби в гърба му, а другият раздра едното ципесто крило. Кемюел изруга и с рязко отърсване ме отхвърли, отскочи, плесна с криле и се завъртя във въздуха, бълвайки нов убийствен плам към мен.