— Ще те смачкам, само ми ела!
— Не мога да дойда, отивам при Лемет — отвърнах аз и побързах да сменя позицията си.
Той се засили към мен като танк и разби с тяло поредната бяла купчина. Сви ръце пред гърдите си и изрева към небесата, когато усети поредния си неуспех. Аз просто го наблюдавах. Следях движенията му, които ставаха все по-тромави. Крилете се свиха и отпуснаха зад гърба му. Дишането му се забави.
Протегнах дясната си ръка с кинжал, насочен към земята и започнах да си мисля за лед. Минута след минута, обикаляйки около серафима, аз имах само лед в ума си. Бях приспал Кемюеловия огън и обвивах същността си в лед. Острието на оръжието ми започна да побелява и да блести. Една по една блуждаещите снежинки се лепяха по него, заглаждаха го и го удължаваха, а аз си мислех само за сковаващ студ и гибелен мраз.
Не можех да рискувам с гърба, многото криле можеше да отклонят удара. Излязох зад него и рекох:
— Да предам ли поздрави на Лемет?
Той се извъртя бясно, изгуби равновесие, стъпи встрани, за да се овладее, и аз използвах златния си шанс. Леденото ми копие полетя красиво, с елегантна парабола и се заби в корема му, пронизвайки го през гърба. Лед, казах си аз, още лед.
Серафимът понечи да отстъпи назад, но не успя. Окървавеният връх на копието ми бе започнал да се сраства със земята, а аз призовавах още и още лед, удебелявайки искрящия стълб, приковал огнедишащия змей на място. Той опита да избълва огън към корема си, но аз бях фокусирал цялото си съзнание върху леда. Дъхът му излезе насечен и на пара, без да навреди на копието ми.
— Ах ти, жалко създание! — изрева Кемюел. — Мислиш си, че си по-умен от мен!
— Да — отвърнах аз от безопасно разстояние. Стисках втория си кинжал и обмислях кога ще е най-подходящият момент да нанеса фаталния удар. Предвиждах как ще стои в трудовата ми биография убийството на серафим (два пъти).
— Трубадур — усмихна се лукаво змеят и ми показа всичките си гадни зъби. — Аз създадох тези ледове. Да не мислиш, че не мога да ги премахна? Няма да ти позволя да стигнеш до Лемет!
Той отпусна ръце покрай тялото си и затвори очи. Земята под краката ми се разтресе и аз паднах, но гадината остана права, нали моето копие я крепеше. Усетих, че моментът за решаващия удар ми се изплъзва и побързах да се изправя на крака, за да достигна Кемюел. В този миг отгоре ми се изсипа грамаданска вълна вода, която доскоро бе връх на ледник. Снегът под нозете ми се раздвижи и вече бе кална вода, в която потънах до колене. С пукот ледът наоколо се разпръскваше и към мен връхлитаха вълни, надхвърлящи човешки бой. Копието, с което така успешно бях приковал серафима, изтече през корема му. Дръжката на кинжала ми все още стърчеше от тялото му, но той сякаш не усещаше.
Чудовището се разсмя и загази бавно към мен. Ръстът му позволяваше да ходи през водата, за разлика от моя. Аз бях вече потопен до кръста с нож, готов да го наръга, щом ме приближи. Молех се да няма сили за ново огнено изригване, иначе с мен бе свършено. Той се надвеси, крилете му се разтвориха и създадоха купол над главата ми и върху мен се посипа дъжд.
— Да те изпепеля или да те разкъсам? — попита ме той.
Труден избор.
Хвърлих се във водата и дадох всичко от себе си да създам наоколо течение. Усетих как замахна към мен и ноктестата му ръка потъна до китката. Бедрото ми бе разкъсано, но се изплъзнах на косъм. Изплувах на десетина метра от него, стискайки втория Близнак.
— Не можеш все да бягаш, Трубадур. Не можеш да се криеш безкрай. Аз имам зад гърба си цяла вечност търпение и упоритост — каза ми той и отново тръгна към мен.
— Аз също — изрече чужд глас.
Водата зад Кемюел избухна и две огромни мускулести ръце се мушнаха под мишниците му и го обгърнаха. Изви се бляскава синя опашка и се уви около кръста му. Кемюел изрева и се опита да се отръска от нападателя, но от небето като камък се спусна сянка и го прикова към дъното. В мрака, вече не осветяван нито от лед, нито от огън, аз виждах само плетеница от тела и плющящи криле и опашки. Водата вече се бе вдигнала дотолкова, че нямах дъно и се налагаше да плувам на място, за да се задържа.