— Нямам лед — каза тя. — Ще трябва да го пием чисто.
Тя подаде на Слейд питието му.
— Успокой се, Дейвид. Всичко върви страхотно. Още първия път ти казах, че няма да се срещаме много често. Не бива да поемаме риска някой да направи връзка между нас двамата. И без това е неприятно, че сме си изпращали толкова много съобщения — дори при положение че телефоните не са регистрирани на наше име. В днешно време човек просто не може да разчита на тях, когато става дума за поверителна информация.
— Да, разбирам, но…
— Ще ти кажа докъде сме стигнали — продължи тя. — Господин Ортис, помощник-сервитьорът, е на борда на риболовен кораб в Берингово море. Никой друг не знае къде е. Няма да се върне в Ню Йорк за делото.
— Да, вече чух, че е изчезнал.
— Госпожа Бърман получи удар и няма да може да свидетелства срещу Тоби.
— Щастливо съвпадение, но като се има предвид възрастта ѝ, сигурно не е толкова неочаквано.
— Съвпадение? — повтори Ела. — Наистина ли си мислиш, че онова, което се случи с нея, беше просто въпрос на късмет?
— О — само каза Слейд.
Изглеждаше зашеметен, все едно никога не му беше хрумвало, че може да се превърне в съучастник в убийство, като използва услугите на Ела.
— Как я…?
— Няма да обсъждам подробностите с теб, Дейвид. Важното е, че госпожа Бърман няма да свидетелства на делото. Сега, по отношение на бармана. Спомняш ли си какво каза Джак Морис на очната ставка с Тоби?
Преди Слейд да успее да отговори, Ела продължи:
— Той каза: „Мисля, че е номер четири“. Тогава полицаят го попита: „Мислиш?“. И Джак отговори: „Не, той е — номер четири“. С други думи, Джак не беше сигурен, че Тоби наистина е човекът, който е застрелял Доминик, докато ченгето не го подкани да го каже. Затова, когато се гледа делото, Джак ще свидетелства, че е сигурен, че Тоби е човекът, на когото е сервирал питие, но не може да бъде сигурен — напълно сигурен, — че Тоби е човекът, който е стрелял. Той не беше напълно сигурен още на очната ставка и на процеса отново ще бъде така. Трябва да ти кажа нещо за Джак. Той има сериозен проблем с хазарта и аз подхранвам този проблем, като периодично му осигурявам пари в брой, така че да може да продължава да играе.
За пръв път, откакто беше влязъл в стаята, Слейд се усмихна.
— Бива си те — каза той.
— Не го постигнах сама — отговори Ела.
Искаше да продължава да поддържа илюзията, че работи с партньор.
— А сервитьорката?
— Кейти Толивър има дъщеря, прекрасно малко момиченце — отговори Ела. — И води съдебна битка за правата върху детето с родителите на бившия си съпруг. В основата на конфликта е фактът, че при Кейти е документирано, че злоупотребява с наркотици. Чиста е от девет месеца насам и посещава срещи на анонимните наркомани, но за съжаление, наскоро се завърна към лошите си навици, при това по особено неприятен начин. Взе свръхдоза от нещо, припадна на улицата, повикаха линейка и се наложи да я закарат в болницата. Посещението ѝ в болницата е записано, разбира се. И така, тя не прибра малкото си момиченце от бавачката чак до шест часа на следващата сутрин. Добрата новина е това, че единственият свидетел на нейното подхлъзване обратно към лошите навици съм аз. Бабата и дядото няма да разберат, ако тя свидетелства какво наистина е видяла на делото срещу Тоби.
— И какво е видяла наистина? — попита Слейд, като вече звучеше развеселен.
— Кейти определено може да каже, че е видяла Тоби на бара. В това няма никакво съмнение. Стояла е само на метър-два от него. Но дали Тоби е застрелял Динунцио? Динунцио е седял на двайсет метра от нея, на слабо осветено място, и сега, месеци по-късно, тя просто вече не може да бъде сигурна, че той е застрелял жертвата — макар че убиецът определено е приличал на него.
— Това ми харесва — каза Слейд. — А последната свидетелка, Куин?
— Все още не съм измислила какво да правя с нея. Може да се наложи просто да се примириш с нейните показания.
— Това вече не ми харесва — каза Слейд.
— Дейвид, към този момент има двама свидетели, които ще кажат, че не могат да идентифицират Тоби. Така остава само една свидетелка, която може да го разпознае, а според нейните показания той е минал тичешком покрай нейната маса, след като Динунцио е бил застрелян.
Като истински адвокат, Слейд искаше да оспори този аргумент — адвокатите са така устроени, че искат да оспорят всичко, — но Ела продължи:
— Дейвид, убиецът е тичал. Спомняш ли си какво е казала Рейчъл Куин на хората, които са я разпитвали в бара?
— Не си спомням точните ѝ думи. Ще трябва да проверя в свидетелските показания.