— Няма да стане — каза Слейд. — Не и Джъстин Портър.
Слейд пресуши скоча в чашата си и каза:
— Двамата с твоя партньор сте свършили добра работа. Продължава да не ми харесва това, че не сте се справили с Куин, но като цяло… Впечатлен съм. Имали още скоч в минибара?
Ела знаеше, че няма да се затрудни да накара Слейд да прекара нощта с нея. Беше сигурна, че я намира за привлекателна; повечето мъже смятаха така. Изобщо не се съмняваше, че ако му подскаже евентуалната си готовност да прави секс с него, той ще се обади на жена си и ще я предупреди, че ще закъснее на работа и няма да се прибере до малките часове. Работата беше там, че откакто беше починал Бил, тя не изпитваше особен интерес към секса. Не знаеше защо, но вече просто нямаше такова желание. Все едно някаква част от нея беше умряла заедно с Бил. Помисли си, че може би трябва да направи едно кръгче със Слейд, за да рестартира либидото си. Но нямаше да е тази вечер.
— Има още скоч — каза му тя. — И можеш да останеш тук, за да изпиеш още едно, но за съжаление, аз трябва да тръгвам. Може би следващия път, когато се видим, ще имам повече време.
Или повече желание.
36
В присъствието на Демарко прокурор Портър разпита свидетелите по делото „Розентал“ в малка зала за съвещания надолу по коридора. Джъстин започна всеки разпит по един и същ начин — с непринуденото обяснение, че просто иска да преговорят още веднъж свидетелските им показания пред полицията, както и да им зададе въпросите, които ще им зададе на самото дело, за да се увери, че няма да бъдат изненадани от тях. Нито пък самата тя ще бъде изненадана от отговорите им. Като цяло няма да бъде кой знае какво, обясни им тя.
Рейчъл Куин се усмихна на Демарко, когато седна — което го зарадва, — и приключи със задачата за по-малко от пет минути. Отговорите ѝ бяха произнесени без никакво колебание: ясно беше видяла, че Тоби Розентал застрелва Доминик Динунцио. Въпреки че Тоби беше стоял с гръб към нея, след убийството той беше минал тичешком точно покрай нейната маса. За нея нямаше никакво съмнение, точно както беше казала по време на очната ставка, че убиецът наистина е Тоби.
Барманът Джак Морис беше друго нещо. Когато Джъстин го попита дали е сигурен, че Тоби Розентал е застрелял Доминик Динунцио, Морис отговори:
— Ами, както казах на ченгетата, така мисля. Сервирах на Розентал, но не мога да бъда сто процента сигурен, че той е застрелял онзи човек. Искам да кажа, че бях зает да приготвям питиета, а по това време убиецът беше на петнайсет-двайсет метра от мен, така че просто не мога да се закълна, че е бил Розентал. Макар че може и той да е бил.
Джъстин рязко се облегна назад, все едно я бяха зашлевили, а след това се нахвърли върху него. Напомни му, че когато му беше задала същия въпрос последния път, той е бил сто процента сигурен, че именно Тоби е застрелял Доминик. Отговорът на Морис гласеше:
— Е, аз не си го спомням точно така. И сега ви казвам горе-долу същото, което казах на ченгетата по време на очната ставка. Мисля, че беше той. Но единственият човек, който приличаше на Розентал на онази очна ставка, беше самият Розентал.
Последният въпрос на Джъстин беше:
— Говорил ли е някой с теб за показанията, които възнамеряваш да дадеш на делото?
— Само един човек — отговори Морис.
— Кой? — попита Джъстин, готова да продължи с атаката.
— Той — отговори Морис и посочи Демарко.
Когато Морис излезе от стаята за разпити, Джъстин затвори очи и промърмори:
— Да ти го начукам.
Беше забравила, че диктофонът не е изключен.
Морис беше съвсем спокоен, когато Джъстин го разпитваше. Не се притесни дори когато тя се опита да го притисне, за да каже истината. Кейти Толивър беше друго нещо. Тя очевидно беше напрегната още преди Джъстин да ѝ зададе първия си въпрос, а очите ѝ не спираха да се стрелкат насам-натам, все едно беше уловена в капан и търсеше откъде да избяга. След като Джъстин приключи с встъпителните си думи, Кейти попита:
— Може ли да запаля една цигара?
Джъстин се канеше да ѝ отговори отрицателно, но преди да го направи, Демарко се обади:
— Естествено, запали си. Никой няма да те арестува за тютюнопушене. Виж, лъжесвидетелстването е друга работа.
— Моля? — каза Кейти.
Демарко напълни една чаша до половината с вода от каната на масата и я побутна към нея.
— Можеш да тръскаш тук.
Кейти запали цигара, а след това се зае да лъже — точно както беше направил Джак Морис. Беше сигурна, че човекът на бара е бил Розентал, но дали беше сигурна, че той е застрелял Динунцио? Ами нямаше как да бъде сто процента сигурна. На онова слабо осветление и като се имаше предвид колко далече е била масата на Доминик от бара, а тя не внимавала, защото трябвало да сложи коктейлни черешки и резенчета лимон в напитките, приготвени от Морис… Да, на очната ставка наистина казала, че Розентал е застрелял Доминик, но сега, няколко месеца по-късно, просто нямало как да бъде толкова сигурна, нали разбирате.