След като Кейти излезе, Джъстин остана неподвижна за момент със затворени очи. Накрая заговори:
— Нали разбираш, че ако с Куин се случи нещо или тя реши да промени показанията си, Слейд ще поиска делото да не влиза в съда и съдията ще уважи тази молба?
— Куин няма да си промени показанията — отговори Демарко. — Не знам точно как Слейд — или Ела Филдс — е успял да притисне останалите свидетели, но нея няма с какво да я бутнат.
Джъстин помълча още малко, а после изкрещя:
— Мамка му мръсна!
Демарко заговори:
— Трябва ни съдебна заповед, за да проверим телефонните разговори и банковите сметки на свидетелите. От банковите им сметки може би ще можем да докажем, че са ги подкупили. Но по-важни са телефоните. Ако са се обаждали на Филдс или тя им се е обаждала, ще можем да я открием и да продължим с нея.
— На какво основание можем да поискаме съдебна заповед, Демарко? Нямаме никакви доказателства, че някой е упражнил натиск върху свидетелите — те просто са решили да променят показанията си, на което имат пълно право. А ти не можеш да докажеш, че Филдс или някой друг е общувал с тях. Ако можеше поне да докажеш, че тя е в Ню Йорк…
— Ей! — възрази Демарко. — Твоя работа е да измислиш на какво основание да поискаме съдебна заповед, по дяволите! Престани да се опитваш да ми стовариш цялата отговорност.
Оттам нататък разговорът не продължи по най-добрия начин, защото и двамата свалиха ръкавиците.
Но Джъстин имаше право. Демарко наистина трябваше да докаже, че Ела Филдс е в Ню Йорк.
Пета част
37
Следващата задача на Ела беше да превърне един бандит на име Кармайн Фратело в жертва.
Кармайн живееше в „Хелс Китчън“, на по-малко от два километра от апартамента на Ела в „Челси“, и тя реши да отиде пеша дотам. Беше прекрасен летен ден. Докато вървеше, тя си помисли, че най-хубавото в делото „Розентал“ е, че Манхатън е толкова малък. Домът на Кармайн не просто беше близо до апартамента на Ела; беше само на един километър от бар „Макгилс“. А Данте Бело, който живееше в Ийст Вилидж, беше на километър и половина от „Макгилс“. И когато човек си представеше всички тези хора толкова близо един до друг, цялата история изобщо не изглеждаше толкова невероятна.
Остров Манхатън е само двайсет и един километра на дължина и четири километра на ширина. Площта му е шейсет квадратни километра. За сравнение, увеселителният парк на „Дисни“ в Орландо е с почти два пъти по-голяма площ от Манхатън, общо сто квадратни километра. Въпреки това на малката площ на Манхатън живеят един милион и шестстотин хиляди души, което прави по двайсет и седем хиляди жители на квадратен километър. По тази причина всички в Манхатън живеят или работят в непосредствена близост. Следователно Кармайн Фратело можеше да има достоверна причина да бъде в близост до „Макгилс“ в нощта, когато беше застрелян Доминик Динунцио.
Блокът, в който живееше Кармайн, беше от по-старите, вероятно отпреди войната, и не изглеждаше особено впечатляващо. На площадката пред входната врата бяха натрупани черни чували за боклук, а самата врата изглеждаше така, сякаш някой се беше опитал да свали боята от нея, като беше използвал верига. Ела седна в едно кафене отсреща и му се обади по телефона.
Вдигна някаква жена.
— Ало?
Ела предположи, че е съпругата на Кармайн. Според нейното проучване Кармайн имаше съпруга на име Тереза и три деца.
— Трябва да говоря с Кармайн — каза Ела.
— Спи. Кой се обажда?
Беше десет сутринта и Ела се сети за Данте Бело, който не ставаше почти до обед, преди да излезе да разходи кучето си. Нито един от тези хора не ставаше по човешко време, така ли?
— Обаждам се по работа — отговори Ела.
— По работа, друг път — каза Тереза Фратело. — Всички хора, с които работи Кармайн, са мъже.
Ела остана с впечатлението, че госпожата няма особено доверие на Кармайн. После си спомни за статията, от която беше научила за побоя в Атлантик Сити — там пишеше, че Кармайн е бил придружаван от приятелката си, а не от своята съпруга.