— За двайсет бона — прекъсна го Ела — ще се наложи жена ти да понесе малко унижение. Освен това няма нужда тя да присъства в съда, когато свидетелстваш. Искам да се придържаме към историята за приятелката. Покажи ми на картата къде точно живее.
Кармайн го направи.
— Както ти казах, Кармайн, двамата с теб ще преговорим свидетелските ти показания, но най-важното е да запомниш, че непрекъснато ходиш да се виждаш с приятелката си и всеки път се отбиваш в „Макгилс“. Освен това знаеш, че Данте Бело те следи от известно време — най-вероятно защото си счупил носа на Вини, когато сте се срещнали в Атлантик Сити. И на последно място, имаш шлифер от „Лондон Фог“, който си обличаш, когато вали. Разбрахме ли се, Кармайн?
— Знаеш ли, може би всичко това е толкова важно, че струва повече от двайсет бона. Имам предвид, че не знам на колко могат да ме осъдят за лъжесвидетелстване, но…
— Не ставай алчен, Кармайн. Сигурно дори не можеш да си спомниш последния път, когато си изкарал двайсет хиляди долара за една работа. Ще ти дам половината пари още днес. Давам си сметка, че можеш да ме прецакаш, да ги вземеш и да не свидетелстваш в съда, но ако го направиш, ще изгубиш другите десет хиляди.
— Ей, аз не прецаквам хората, бейби — ядосваш ме, когато говориш така. Давам ти думата си, че… Абе давам ти думата си.
Каза го по такъв начин, все едно думата на един престъпник струваше колкото внушителното тегло на Кармайн в злато.
— Има и още нещо, което трябва да направиш. Началото на делото е след около три седмици. Дотогава искам поне два пъти в седмицата да се отбиваш в „Макгилс“. И всеки път искам да си говориш с бармана. Той се казва Джак. Разбираш ли? Джак ще свидетелства, че ти непрекъснато ходиш в „Макгилс“.
— Добре. Как да се свържа с теб? — попита Кармайн.
— Няма как. Дай ми номера на мобилния си телефон.
Ела остави озадачения, но доволен Кармайн Фратело да си брои парите, които му беше дала. На следващия ден щеше да се обади на Джак Морис и да му каже, че ако по време на кръстосания разпит го попитат дали познава Кармайн Фратело, редовен клиент в „Макгилс“, той трябва да потвърди. Освен това щеше да зарадва Джак с още няколко хиляди долара, които да изгуби в Атлантик Сити.
38
Ела трябваше отново да се срещне с Дейвид Слейд, но преди това искаше да хвърли един последен поглед на Рейчъл Куин. В пет часа си облече тениска, шорти и маратонки и отиде пеша до офиса на Рейчъл Куин. Не си направи труда да използва някаква дегизировка, защото не възнамеряваше да разговаря с нея. Изчака Куин да излезе от сградата и когато тя взе такси, Ела също хвана едно и я проследи до нейния апартамент. Половин час по-късно Куин излезе от апартамента, прибра акото на кучето си в найлоново пликче, разходи се километър и половина до сладкарницата, купи си фунийка с една топка сладолед и се прибра у дома.
Ела дълго мисли и накрая взе решение: на Дейвид Слейд просто щеше да му се наложи да приеме факта, че Рейчъл Куин ще свидетелства в съда.
Ела резервира една стая в хотел „Хилтън“ в централната част на Манхатън и изпрати съобщение на Слейд: „Среща в «Хилтън» утре по обед“.
Слейд пристигна в стаята, облечен с джинси и тениска. Първите му думи бяха:
— Трябваше да съм на бейзболен мач на сина ми. Жена ми не е доволна.
Ела беше забравила, че е събота, но семейните проблеми на Слейд бяха последното, което я интересуваше в момента.
— Добре — заяви тя. — Ето как ще премине делото срещу Тоби. Прокурорът ще призове полицаите и може би някой криминалист и ще ги попита дали могат да докажат, че Тоби е бил в бара. Те ще потвърдят, че разполагат със свидетели за това, както и с отпечатъците му. Когато дойде твоят ред, ти ще ги попиташ дали са открили някакви веществени доказателства, че Тоби е убил Доминик Динунцио — огнестрелно оръжие, следи от барут или гилза с отпечатъците на Тоби. Те ще отговорят отрицателно. Тогава ти ще ги попиташ — и ще продължиш да задаваш този въпрос толкова пъти, колкото е възможно — дали са открили някакъв възможен мотив Тоби да убие Доминик.
След това прокурорът ще призове свидетелите. Ще попита Джак Морис дали Тоби е бил в бара онази вечер. Той ще каже, че Тоби наистина е бил там — което ти ще бъдеш готов да приемеш, — но ще заяви, че не може да бъде сигурен, че именно Тоби е застрелял Доминик. Ти ще покажеш на Морис и на съдебните заседатели снимка на Кармайн Фратело. Ще попиташ Морис дали Кармайн е редовен посетител в „Макгилс“ и той ще потвърди.
— Прокурорът ще възрази, че показвам снимка на Кармайн — обади се Слейд. — Ще каже, че няма връзка с делото.