Тази проклета жена не му позволяваше да каже две думи поред, без да го прекъсне.
— Както бях започнал да ви казвам, искам да ви попитам нещо за съпругата на сина ви — Ела Филдс.
— Ела? — каза жената.
— Да — отвърна Демарко. — Сега може ли да вляза?
— Защо питате за Ела? — попита го тя, без да се отмести от вратата.
— Въпросът ми е свързан с разследването на едно убийство в Ню Йорк и аз…
— Ела е убила някого ли?
— Не, госпожо. Знам със сигурност, че тя не е замесена в това убийство. Но може би разполага с информация, свързана със случая, и трябва да говоря с нея.
— Защо?
— Не мога да ви кажа — отвърна Демарко. — Можете ли…
— Ако вие не ми кажете защо питате за Ела, аз няма да ви кажа нищо.
— Госпожо — каза Демарко. — Прокурорът на Манхатън може да ви изпрати призовка и да ви принуди да пътувате до Ню Йорк, за да дадете показания под клетва.
Това не отговаряше на истината, но Джанет Кърнс нямаше как да го знае.
— Ако предпочитате да избегнете това разкарване до Ню Йорк за ваша сметка, където сигурно ще ви се наложи да изчакате няколко дни, за да дадете показания…
— Какво искате да знаете?
— Първото нещо е с какво се занимаваше синът ви.
— Нямам представа и това е самата истина. Бил завърши право, но след това му отнеха разрешителното заради някакво ужасно недоразумение в Сан Антонио и той започна да се занимава с консултантски бизнес. Ние не бяхме много близки, така че наистина нямам представа какво точно работеше.
Демарко не ѝ повярва — поне за това, че не е била близка със сина си.
— А какво можете да ми кажете за Ела Филдс?
— В интерес на истината, нищо. Почти не я познавах. Запознахме се на сватбата, но след това не съм я виждала повече, докато Бил не дойде тук, за да… за да умре.
— Защо е дошъл тук, за да умре, ако не сте били близки?
— Защото нямаше здравна застраховка и дойде тук да му помагам. Имаше рак на панкреаса. Вече нямаше какво да се направи. Затова двамата с Ела живяха тук при мен, докато той почина, а след погребението Ела замина и оттогава не съм я виждала.
— Знаете ли къде живее?
— Не. Бил не притежаваше недвижими имоти и живееше под наем, така че, доколкото знам, тя нямаше дом, където да се върне.
— Имате ли телефонен номер, на който мога да се свържа с нея?
— Не. Двете така и не станахме приятелки. Човек би си помислил, че ще се сближим покрай грижите за Бил, докато умираше, но не стана така. Изобщо не се сближих с нея.
— Разбирам — каза Демарко.
Но всъщност му се искаше да каже нещо друго: „Ако не сте били близки, защо правиш всичко възможно, за да я защитиш, по дяволите?“.
— Пазите ли нещо от сина си — някакви документи, от които да разбера къде може да е тя? Може би сте запазили телефона му, в който е записан нейният номер?
— Не. Единственото, което запазих от Бил, е един ръчен часовник, който му подарих по случай дипломирането.
Тя извърна поглед и Демарко си помисли, че може би ще се разплаче, но тя подсмръкна и продължи:
— Ако нямате други въпроси, закъснявам за пилатес. Съжалявам, но нямам никаква представа нито защо Бил се ожени за тази жена, нито къде може да е тя в момента. Напразно си изгубихте времето.
Демарко ѝ благодари, остави ѝ визитната си картичка и я помоли да му се обади, ако се сети за нещо, което може да му помогне. Но беше сигурен, че визитната му картичка ще се озове в кофата за боклук — или по-скоро в контейнера за рециклиране, защото все пак бяха в Калифорния.
Демарко не се съмняваше, че майката го беше излъгала. Явно искаше да предпази Ела Филдс и със сигурност знаеше къде е тя. Или поне разполагаше с телефонен номер, на който да я открие.
Той помисли малко и се обади на Джъстин Портър.
— Трябва да проверим данните от телефонната компания на Джанет Кърнс — каза той.
Преди да замине за Калифорния, ѝ беше разказал за майката на Бил Кантуел.
— Ако се обади на Филдс, а тя използва мобилен телефон, ще разберем къде се намира.
— Колко пъти трябва да ти повтарям, Демарко? Нямаме основание да поискаме съдебна заповед, за да проверяваме нечий телефон. Най-малкото на някаква жена в Калифорния, синът на която е починал много преди Тоби Розентал да направи каквото и да било.
— Аз не си мислех за съдебна заповед. Познавам един тип във Вашингтон. Той е, общо взето, хакер. Мисля, че ще мога…
— Не! Няма да върша нищо незаконно и няма да ти позволя нищо подобно.
— Искаш ли да спечелиш това проклето дело, Джъстин?
Тя му затвори телефона.